Вихър
- Автор: Банч Кристофер, Коул Аллан
- Серия: Стэн #7
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-585-885-7
- Переводчик: Петър Василев
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Вихър». Краткое содержание книги:
— „Бенингтън“, сър.
— Благодаря.
— Какви са заповедите ми? — попита Мейсън все още със студен неутрален тон.
— Приготвяме се да евакуираме всички имперски части от Джохи и Алтайския куп. Как ще бъде осъществено с минимално количество жертви, не съм напълно сигурен.
— Ами Първа гвардия?
— Ще бъда отговорен и за тях.
— Да, сър. Ако позволете да попитам нещо?
— Кажете — разреши Стен.
— Наистина ли смятате, че сте квалифициран като генерал?
— Адмирале, не смятам, че някой е квалифициран да води отстъпление под обстрел, което е нашата задача. Но ще ви припомня, че съм участвал в такова. По време на войната. На планета, наречена Кавит. Имате ли някакви други обиди?
— Не. Но имам друг въпрос.
Стен кимна.
— Какво се промени? Смятах, че Императорът иска Алтайският куп да бъде задържан. Смятах, че това място има някаква значителна дипломатическа важност, която не мога да оценя.
— Изпратих доклад тази сутрин до Първичен свят — излъга Стен. — Казах, че Алтайският куп не може да бъде удържан. Не съм получил отговор. Затова предлагам да продължим с оттеглянето. Ако ситуацията се промени, ще сте сред първите, които ще научат. Свободен сте.
Постовите кораби докладваха, че флотата на суздалите и богазите е на три И-дни път от слънчевата система на Джохи.
— Генерал Сарсфийлд, сам ли сте?
— Да, сър.
— Искам да съберете дивизията си. Опаковайте и подгответе всичкото оборудване, което не е предвидено за бой. Това, което не е абсолютно наложително за планетна бойна мисия, може да бъде качено на транспортните кораби. Какво е минималното време, което е нужно на дивизията ви, за да се подготви за тръгване?
— Уставът гласи десет И-часа при пълна бойна готовност. Можем да се справим за пет.
— Добре.
— Може ли да попитам къде отиваме?
— У дома. Надявам се. Но може да има малки отклонения по пътя.
— Това е достатъчно — обяви Стен, като разтъркваше уморените си очи. Изключи всички екрани в конферентната зала и след като мърморенето за приближаващата гибел заглъхна, се възцари тишина.
Той отиде до масата, където лежеше покрит поднос. Вдигна един от капаците и измъкна сандвич. Беше само мъничко престоял. Хвърли го на Алекс и взе друг за себе си.
Отстрани имаше гарафа. Той изтегли запушалката и подуши. Стрег.
Беше ли разумно?
Защо не? Катастрофата щеше да е една и съща, независимо дали беше трезвен или пиян.
Той наля две чаши и подаде едната на Алекс. Двамата вдигнаха наздравица.
Бог да благослови Синд. Сигурно беше накарала някой да донесе храната и питието, след като беше оглавила охраната на посолството.
— Имаш ли някаква велика стратегия? — зачуди се Алекс, когато погълна единия сандвич и се разтърси за друг.
— Не по-добра, отколкото на Кавит — каза Стен. Махони беше започнал да изтегля съкрушените имперски сили от онзи свят и Стен беше довършил делото. Беше измъкнал цивилните и почти две хиляди имперски войници. Самият Стен беше завършил като военнопленник.
Бяха му дали най-високи отличия за това постижение и той беше почетен като гениален военачалник. Стен никога не повярва, че това е вярно — смяташе Кавит за пълен провал, а собствените си усилия за не повече от ограничаване на щетите в най-добрия случай.
Поне този път нямаше много имперски цивилни освен служителите на посолството.
— Да — съгласи се Алекс, макар и никога да не беше гледал така сурово на Кавит, както Стен.
— Имам няколко идеи — продължи Стен, — но засега главната ми се изплъзва.
— Не е чудно — каза Килгър. — Остава ни час до пукването на зората. Може би е най-добре да дремнем малко.
Стен се прозя, изведнъж усети как му се доспива.
— Добра идея. Накарай да ни събудят след два часа.
На вратата се почука.
— Ще изгоня…
— Влез — каза Стен.
Вратата се отвори. Трима гурки стояха на прага. Стен внезапно помръкна. Въпреки ранния час и тримата бяха облечени сякаш за парад.
Той потисна едно стенание. Гурките бяха джемедар Лалбахадур Тапа, и новоповишените хавилдари Читаханг Лимбу и Макараджи Гурунг.
Последният път, когато тримата се бяха изправили пред него, беше на Първичен свят. Тогава му бяха предложили те и още двадесет и четирима гурки да му служат, нарушавайки вековната традиция непалските воини да служат само на Императора, предложение, което очевидно не се беше понравило на величеството.