Кръстът

— Колкото по-горди и самоуверени са при срещата с баща ми, толкова по-лесно ще си извоюват съгласието му — сподели тя с Кристин. — А Улав Гайдаря поначало не умее да крие колко обича да седи на една пейка редом с мъже от стари родове.

Единственият, който очевидно не се чувстваше на мястото си в роднинската компания, беше Ямелт Халваршон. Тази Коледа крал Магнюс му връчи рицарско звание и Рамборг Лаврансдатер се зовеше госпожа.

Този път по молба на Кристин Ямелт доведе заварения си син, Андрес Симонсьон, защото тя чу слух, че момчето проявява разни странности и се изплаши ужасно да не би действията, които извърши, за да го изцери, да са довели до сериозни физически и душевни последствия. Андрес е здрав и силен, успокои я пастрокът му, има златно сърце и остър ум, но притежава пророческа дарба. Понякога момчето сякаш отлитало нанякъде, а после правело необикновени неща. Миналата година например Андрес взел сребърната си лъжица, подарък от Кристин за раждането му, и тока за риза, останала от баща му, и напуснал имението. Слязъл до моста над реката по главния път до „Елин“. Прекарал там няколко часа в очакване. На моста се появили трима бедняци: възрастен просяк и млада жена с бебе на ръце. Андрес се приближил до тях, дал им вещите си и помолил жената да носи пеленачето вместо нея. В „Елин“ изгубили ума и дума от страх, защото Андрес не се прибрал нито за обяд, нито за вечеря. Тръгнали да го търсят и Ямелт научил от свидетели, че видели Андрес в съседния окръг заедно с хора на име Креп и Крока. Момчето носело детето им. На следващия ден Ямелт най-сетне успял да намери Андрес и момчето му обяснило, че по време на неделната служба чуло глас, докато съзерцавало изображението на паното пред олтара. Там били нарисувани Божията Майка и свети Йосиф Обручник, които пътуват за Египет с Младенеца. Андрес си пожелал да се принесе в тяхното време, за да ги последва и да носи детето на Пречистата Дева. Тогава чул глас — най-ласкавия и най-сладкия глас на света — който му обещал да му прати знамение, ако някой ден отиде до Биркхаймския мост…

Впрочем Андрес не говорел с охота за виденията си, защото свещеникът на енорията им твърдял, че те са плод отчасти на богатото му въображение, отчасти на делириум и умопомрачение, а Рамборг се плашела до смърт от странностите на сина си. Андрес предпочитал да споделя с възрастна слугиня, много набожна жена, и с монах — проповедник, който се отбивал в дома на Ямелт по време на Великденските пости и преди Коледа. Всички очакваха Андрес да избере духовното поприще, а за най-вероятния наследник на „Формо“ смятаха Симон Симонсьон. Малкият — жизнено, здраво дете — приличаше досущ на баща си и беше любимецът на Рамборг.