Кръвни връзки

— Брей, вие действително действате много бързо — промърморих.

При думите „Ейдриън“ и „изследване“ в съзнанието ми изникна някаква лаборатория и той с бяла престилка, приведен над тръбички и стъкленици. Знаех, че истинските изследвания в никакъв случай няма да изглеждат така, но не можех да се отърся от тази картина. Освен това ми бе трудно да си представя Ейдриън да посвети, и то най-сериозно, цялото си внимание върху каквото и да е. Но ми хрумна натрапчивата мисъл, че Ейдриън ще фокусира вниманието си върху нещо, ако си струва. Дали това би било достатъчно важно за него?

Наистина не бях сигурна. Прекалено трудна задача за мен бе да отгатна какво ще се окаже достатъчно благородно, за да спечели вниманието на Ейдриън. Но пък се досещах за нещо не чак толкова благородно, което щеше да гарантира участието му.

— Ако можете да му уредите собствено жилище, обзалагам се, че ще ни сътрудничи — казах след цялото това обмисляне. — Той иска на всяка цена да се махне от къщата на Кларънс Донахю.

Стантън повдигна вежди. Не бе очаквала подобно предложение.

— Добре. Мисля, че не е кой знае какво искане. И тъй като ние вече платихме сумата за апартамента, който Кийт доскоро обитаваше, господин Ивашков може да се нанесе в него, само че…

— Само че какво?

Стантън сви рамене.

— Исках да ти го предложа на теб. След много спорове решихме да те оставим тук като отговарящ алхимик за района след… след злополучното заминаване на Кийт. Можеш да напуснеш „Амбъруд“ и да се преместиш в апартамента, за да надзираваш от там нашите дейности.

Намръщих се.

— Но аз си мислех, че искате някой да бъде с Джил през цялото време.

— Така е. Всъщност открихме по-добро решение, само не се обиждай. Мороите успяха да намерят момиче дампир на възрастта на Джил, което не само ще играе ролята на нейна съквартирантка, но и ще и служи като бодигард. Тя ще се присъедини към нас заедно с групата, която ще пристигне тук. Ти повече няма да си длъжна да се преструваш на ученичка.

Светът се завъртя около мен. Плановете и схемите на алхимиците винаги се променяха в движение. Изглежда тази седмица бяха взети доста решения. Замислих се какво ще означава това за мен. Никакви домашни повече, никакви сложни отношения със съучениците. Свобода да идвам и да си отивам когато си пожелая. Но в същото време тази промяна означаваше да се разделя с новите си приятели в „Амбъруд“ — Трей, Кристин, Джулия. Пак щях да се виждам с Еди и Джил, но не толкова често. И ако трябва да се справям сама, дали алхимиците — или баща ми — ще ми плащат за колежа? Едва ли.