Мис Каприз
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #2
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Иванова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Мис Каприз». Краткое содержание книги:
И са на път да се влюбят безумно...
Само допреди няколко месеца тя е пиела шампанско на партитата на висшата английска аристокрация, омайвайки с чара си дори и принцове. Но след смъртта на майка й всичко в живота й се преобръща и нещастията я сполетяват едно след друго. Сега, разорена и отчаяна, тя куцука по един селски път насред Тексас в розова рокля с кринолин...
Той обича три неща: играта на голф, студената бира и красивите жени. Но ако знаеше какви неприятности го очакват с тази надменна английска лейди с грозна бална рокля, никога нямаше да й предложи помощта си...
Запознайте се с Франческа Дей и Дали Бодин – двама души, различни като деня и нощта. Тяхната история ще ви очарова и плени; ще ви трогне и разсмее до сълзи.
Затвори очи и се отнесе, докато колата не сви по тясна алея, която завършваше пред двуетажна каменна къща. Рустикалната малка постройка беше разположена в горичка от стари кедри, които осигуряваха защита срещу вятъра, а силуетите на ниските синеещи хълмове се виждаха в далечината. Тя погледна въпросително към Дали, докато спираха на алеята.
- Къде сме?
Той изключи двигателя и слезе, без да й отговори. Франческа го наблюдаваше разтревожено, докато обикаля колата и й отваря вратата. Опря едната си ръка на покрива, а другата на рамката на вратата и се наведе към нея. Докато се взираше в студените му сини очи, в тялото й започнаха да се зараждат странни усещания. Неочаквано се почувства като изгладняла жена, на която току-що са й поднесли изкусителен десерт. Моментът на слабост я засрами и тя се изчерви.
- По дяволите, красива си - каза тихо Дали.
- Не и наполовина колкото теб - отвърна Франческа, решена да унищожи странната атмосфера, която се зараждаше между тях. - Къде сме? Чия е тази къща?
- Моя.
- Твоя? Не може да сме на повече от трийсет километра от Уайнет. Защо имаш две къщи толкова близо една до друга?
- След това, което се случи там, съм изненадан, че питаш. -Той отстъпи, за да й направи път.
Тя слезе от колата и се загледа замислено във верандата.
- Това е убежище, нали?
- Може и така да го наречеш. Ще съм ти благодарен, ако не казваш на никого, че си идвала. Всички знаят за къщата, но до този момент се държат настрана. Ако разберат, че съм те довел тук, сезонът ще бъде открит и не след дълго ще се наредят на опашка със спалните си чували, игли за плетене и хладилни чанти с „Доктор Пепър“.
Тя тръгна към предните стъпала, любопитна да влезе вътре, но преди да успее, Дали докосна ръката й.
- Франси? Работата е там, че това е моята къща и не можем да се караме в нея.
Никога не го беше виждала с толкова сериозно изражение върху лицето.
- Какво те кара да смяташ, че искам да се караме?
- Предполагам, че просто ти е в природата.
- В моята природа! Първо отвличаш сина ми, после отвличаш и мен, а сега имаш наглостта да ми кажеш, че искам да се караме!
- Наречи ме песимист. - Той седна на стъпалата.
Франческа стисна длани, осъзнавайки с неудобство, че я е хванал неподготвена. После потрепери. Беше я изнесъл от къщата без яке, а навън едва ли беше повече от четири градуса.
- Какво правиш? Защо сядаш тук?
- Ако се налага да си кажем всичко, да го направим тук, защото след като влезем в къщата, трябва да сме наистина любезни един с друг. Наистина, Франси, тази къща е моето убежище и няма да го съсипвам с караници.
- Това е нелепо. - Зъбите й започнаха да тракат. - Имаме да обсъждаме деликатни теми и не мисля, че ще успеем, без да се разгорещим.
Той потупа мястото до себе си.
- Замръзвам - рече тя и се тръшна до него, но докато се оплакваше, откри, че тайно се наслаждава на идеята за къща, където споровете не бяха разрешени. Какво ли щеше да се случи с човешките взаимоотношения, ако имаше повече подобни къщи? Само Дали можеше да измисли нещо толкова интересно. Тя тайничко се примъкна по-близо до топлината му. Беше забравила колко хубаво мирише, на сапун и чисти дрехи.
- Защо не седнем в колата? - предложи му. - Ти си само по риза. Сигурно не ти е много топло.
- Ако останем тук, ще приключим по-бързо. - Дали прочисти гърлото си. - Първо, искам да ти се извиня за гадната забележка, че кариерата ти е по-важна от Теди. Никога не съм твърдял, че съм идеален, но все пак това беше удар под кръста, за който се срамувам.
Тя обгърна коленете си с ръце.
- Имаш ли представа какво е за една работеща майка да чуе подобно нещо?
- Не се замислих - измънка той. После добави отбранително: - Но по дяволите, Франси, ще ми се да не излизаш извън кожата си и при най-малката грешка от моя страна. Твърде емоционална си.
Тя зарови пръсти под мишниците си. Защо мъжете винаги правеха така? Какво ги караше да мислят, че могат да кажат най-възмутителните, най-болезнените неща на една жена и после да очакват тя да си мълчи? Хрумнаха й няколко остри коментара, които й се искаше да направи, но ги преглътна в интерес на влизането вътре.
- Теди се подчинява на собствените си правила - каза тя твърдо. - Той не е нито като теб, нито като мен. Той е изцяло себе си.
- Виждам това. - Дали опъна крака, подпря ръце на коленете си и се взря в стъпалата за момент. - Той просто не е като другите деца.