Идеалната половинка
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Чикаго старс #6
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Идеалната половинка». Краткое содержание книги:
— Ако не забравиш за онзи каталог…
Той посочи към тетрадката.
— Запиши го.
— Добре.
Тя покорно го записа.
Одеялото се свлече до кръста му и прекрасната гледка на мощните му, мускулести гърди тутакси я разсея и тя забрави за договора, но гласът му я изтръгна от унеса й.
— Разправиите за пари са основната причина за развод.
Анабел махна пренебрежително.
— Никакви проблеми. Твоите пари са наши пари. Моите са си само мои. Готово, записах го.
— Трябваше да пратя теб да преговаряш с Фийби.
Тя посочи с молива към мощната му гръд.
— Ако по някаква малко вероятна случайност след сватбата открия, че декларацията ти за вечна любов и преданост е била измама, дело на опитни лъжци като теб, Боди и Синьото чудовище…
Хийт масажираше свода на ходилото й.
— Определено не бих си изгубил съня заради подобна вероятност.
— Просто за всеки случай… Ще ми дариш всичките си земни блага, ще посипеш главата си с пепел и завинаги ще напуснеш страната.
— Дадено.
— Освен това ще ми дадеш билетите си за мачовете на «Сокс», за да ги изгоря пред очите ти.
— Само ако получа нещо в замяна.
— Какво?
— Неограничен секс. Както, когато и където пожелая. На задната седалка на новата ти лъскава кола, върху бюрото ми…
— Определено имаме сделка.
— И деца.
Анабел се задави.
— Да. О, да.
Но емоционалният й изблик го остави равнодушен. Питона присви очи и нанесе съкрушителния си удар.
— Поне шест пъти в годината ще пътуваме, за да се видим със семейството ти.
Анабел затвори гневно тетрадката.
— Това няма да стане.
— Пет пъти и аз ще укротя братята ти.
— Един.
Хийт пусна крака й.
— По дяволите, Анабел, ще се съглася на четири срещи, докато се роди първото ни дете, а след това ще ги виждаме през месец и това не подлежи на обсъждане.
Грабна тетрадката и молива и започна да пише.
— Хубаво! — кипна тя. — Аз пък ще вися по спа центровете, докато ти седиш у дома и се оплакваш, че седмицата има само шейсет и четири работни часа.
Той се засмя.
— Само се преструваш. Сама знаеш, че нямаш търпение да се похвалиш пред Кандейси с първородната ни рожба.
— Е, може би си прав. — Анабел замълча, взе отново тетрадката, но не можа да види нищо от написаното, защото думите се размазваха пред очите й. Колкото и да не й се искаше, не можеше да избяга от реалността. Време беше да стане сериозна. — Хийт, как възнамеряваш да бъдеш добър баща на всички тези деца, които искаш да имаш, ако ще работиш по шейсет и четири часа в седмицата? — Говореше внимателно, за да я разбере правилно и да не развали този иначе съвършен миг. — Моят график в «Идеалната половинка» е гъвкав, но… зная колко много обичаш работата си и никога не бих поискала от теб да се откажеш от нея. От друга страна, няма да отглеждам и възпитавам сама децата ни.
— И няма да се наложи — заяви той самодоволно. — Имам план.
— Искаш ли да го споделиш?
Той се пресегна, улови ръката й, притегли я към себе си и й каза какво точно си бе наумил.
— Планът ти ми харесва — усмихна се младата жена и се сгуши върху гърдите му. — Боди заслужава да бъде пълноправен партньор.
— Напълно съм съгласен.
Двамата бяха толкова доволни от постигнатото споразумение, че отново започнаха да се целуват, което доведе до прекрасно — и много успешно — изпитание на силите й като водеща страна в сплотената им двойка. В резултат мина известно време, преди отново да се върнат към преговорите. Обсъдиха спалното облекло (никакво), дистанционното за телевизора (общо ползване), имената на децата (без имена на всякакви возила) и бейзбола (непримирими различия). Когато свършиха, Хийт си спомни, че имаше още един въпрос, който бе забравил да зададе.
Взря се в очите й и притисна пръстите й към устните си.
— Обичам те, Анабел Грейнджър. Ще се омъжиш ли за мен?
— Харли Дейвидсън Кампионе, току-що се сдоби със съпруга.
— Най-изгодната сделка, която някога съм сключвал — заключи той с усмивка.
Епилог
Пипи поднесе диктофона към устните си и изкрещя:
— Проба! Проба! Проба!
— Работи — откликна Хийт от дивана в другия край на аудио видео залата. — Не можеш ли да говориш по-тихо?
— Казвам се Виктория Фийби Тъкър… — прошепна тя, но продължи с обичайния си звънък глас: — Аз съм на пет и живея в хотел «Плаза». — Изгледа крадешком Хийт, но той бе гледал с нея филма «Елоиз», затова само се подсмихна. — Това е диктофонът на Принца, за който каза, че трябва да му го върна.