Братството

— Вода! Вода! Донесете вода! — отчаяно зовеше мъжки глас. — Всичко гори!

— Къде си? О, Боже! Къде си, Марчело? — чу се женски вопъл.

Ецио галопираше напред, стиснал устни, но виковете за помощ кънтяха в ушите му.

— Come’ usciamo di qui?13

— Бягайте! Бягайте!

Крясъците и стенанията надвикваха топовните гърмежи. На виковете за помощ и за спасителен път от обсадения град безмилостните воини на Борджия отговаряха с канонада след канонада.

„Моля те, Боже, да не пробият стената, преди да заиграят нашите оръдия“, помисли си Ецио и макар да чуваше как малките топове обстрелват нападателите, големият им събрат, който беше видял предния ден, единственият, способен да срине огромните дървени обсадни кули на Борджия, насочили се към града, мълчеше.

Той пришпори жребеца нагоре към бойниците и скочи от седлото на мястото, където за последно бе видял пияния оръжейник до триметровото оръдие. Съвсем изтрезнял, той даваше указания на стрелците как да насочат дулото към кулата, която техните калени в битката врагове бутаха бавно, но сигурно към крепостния вал. Ецио забеляза, че височината й се равнява на каменните укрепления.

— По дяволите! — измърмори той.

Как биха могли да предвидят бързината и — дори Ецио нямаше как да не го признае — съвършената стратегия на нападението?

— Огън! — извика прошареният старши сержант, който отговаряше за първото голямо оръдие. Топът избумтя и подскочи назад, но гюлето пропусна на косъм целта и разцепи единствено няколко дъски от върха на обсадната кула.

— Целете кулите, глупаци! — изкрещя сержантът.

— Трябват ни амуниции!

— Тогава слезте в склада! И побързайте! Всеки момент ще пробият през портата!

Междувременно другият топ избуча и стреля. За радост на Ецио цял отряд нападатели се строполи, превърнат в море от кръв и кости.

— Презаредете! — изкрещя сержантът. — Стреляйте пак по моя команда!

— Почакай кулата да наближи — нареди Ецио. — И се целете в основата, за да рухне. После стрелците ни ще довършат оцелелите.

— Да, сър.

— Бързо усвояваш тактиката — вметна оръжейникът.

— Инстинкт.

— На бойното поле добрият инстинкт се равнява на сто войници — отвърна оръжейникът. — Но тази сутрин пропусна обучението. Непростимо.

— Ами ти? — попита Ецио.

— Хайде, хайде — ухили се оръжейникът. — Вторият топ покрива левия фланг, но командирът на стрелците е мъртъв, стрела от арбалет го порази в челото. Предаде Богу дух, преди да се сгромоляса на земята. Ти поеми оръдието. Аз ще наглеждам топовете да не прегреят и да не се пръснат.

— Дадено!

— Но внимавай как се целиш. Войниците на приятелката ти се бият пред крепостните стени. Гледай да не ги улучиш.