Фурията на принцепса

— Това е добре — каза Маркус на груб, но разбираем канимски, като леко показа зъби в усмивка. — Радвам се, че постигнахте такъв напредък в опитите си да разберете алеранците.

— Добър урок — изръмжа Варг в потвърждение на думите му. — Свободен сте.

Младият каним се изправи, оголи гърлото си в знак на уважение към Варг и Насаг и неуверено излезе от каютата.

Маркус се обърна към Варг. Канимът беше великан дори за представител на своя народ, висок около девет фута, и „Чистокръвен“ беше построен в съответствие с него. Тази кабина, която за канимите беше толкова тясна, колкото и всяко друго помещение на кораба, за Маркус изглеждаше огромна. Едрият каним, чиято черна козина беше пресечена с бели ивици от многобройните белези, беше приклекнал на пети, което беше един вид поза за отпускане. В лапите си държеше тежък свитък, разтворен по средата, където четеше по време на урока по алерански.

— Маркус — промърмори Варг; басовото му ръмжене звучеше заплашително, както винаги. — Очаквам да поискаш обяснение за това нападение.

— Вие имате млад офицер, който би бил обещаващ, ако не беше непоносимо арогантен глупак, убеден в непобедимостта на вашия вид и, като следствие, в непобедимостта на самия себе си.

Ушите на Варг весело се размърдаха напред-назад. Той хвърли поглед към Насаг — по-набитата и мускулеста версия на своя водач. Устата на Насаг беше широко отворена, разкривайки белоснежни зъби и изваден в канимска версия на усмивка език.

— Казах ти — каза Варг на канима. — Майсторът на лова си е майстор на лова.

— Сър? — вдигна вежди Маркус.

Той разбираше отделните значения на думите, но не и общия им смисъл.

— Стари кучета — обясни Насаг на Маркус. — Които обучават новобранци. Навремето те са формирали ловни глутници и са учели младежта да ловува. Такива учители ги наричали майстори на лова.

— В наши дни — изръмжа Варг, — с този термин наричат тези, които подготвят отряди от млади войници и обясняват на новобранците мястото им в бойните формирования. В легионите също имате нещо подобно.

— Центуриони — съгласи се Маркус, кимайки. — Разбрах.

— Паленцето нямаше да те убие — отбеляза Насаг.

Маркус погледна право в лицето на младия каним.

— Не, сър — отговори той твърдо. — Не би могъл. И от уважение към желанието на принцепса да пътуваме мирно аз съхраних живота му.

— Защо така, майсторе на лова? — изръмжа Варг опасно спокойно.

Маркус се обърна към него, без да трепне.

— Защото по-скоро бих оставил зад себе си мъртъв глупак, отколкото жив враг, който е успял да се поучи от грешките си. В бъдеще ще го считам за любезност, ако не ме използват по тъмно за онези уроци, за които и без това съм упълномощен да давам.