Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Полицейские детективы » Дълга тъмна нощ
Дълга тъмна нощ - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Дълга тъмна нощ

Электронная книга - «Дълга тъмна нощ». Краткое содержание книги:

Детектив Рене Балард отново е нощна смяна. В ранните сутрешни часове заварва непознат да рови в стари досиета. Това е пенсионираният Хари Бош, търсещ бележки за неразрешен случай. Балард не може да му позволи да прегледа документацията, но случаят я изпълва с гняв. Бош разследва бруталното убийство на петнайсетгодишната Дейзи Клейтън. Мистерията увлича Бош и Балард все повече и повече. А в мрака ги очакват още изненади…
Двама изключителни детективи се събират за пръв път в тази увлекателна история, която се разгръща с бясна скорост. Конъли за пореден път се доказва като майстор на криминалния роман!. Асошиейтед Прес
1 ... 11 12 13 14 15 16 17 18 19 ... 124
Перейти на страницу:

— Говорих със старата ти партньорка Луси — обясни Балард. — И получих благословията й. Защото да не се заблуждаваме — в крайна сметка случаят си е на „Холивуд“.

— Беше… преди да го поеме ОиУ — поправи я Бош. — Така че сега е тяхна грижа, а не на „Холивуд“.

— А теб защо те вълнува? Вече не си в ЛАПУ. И не виждам никаква връзка между този случай и Сан Фернандо.

В качеството си на полицай от запаса към СФПУ през последните три години Бош бе работил основно по неразкрити случаи от всякакъв вид — убийства, изнасилвания, нападения. Но цялата тази работа бе на непълен работен ден.

— Тук се ползвам от значителна свобода — обясни Бош. — Работя по тези случаи, но работя и по мои. Дейзи Клейтън е от моите. Може да се каже, че имам личен интерес. Затова ме вълнува.

— Аз пък разполагам с дванайсет кашона с КРТ-та на „Холивуд“ — каза Балард.

Бош кимна. Това го впечатли дори още повече — тя някак бе разбрала какво точно го бе завело в „Холивуд“. Докато я беше разглеждал преценяващо, бе заключил, че не става дума само за слънчев загар. Тенът й издаваше, че е от смесен произход. Предположи, че е наполовина бяла, наполовина полинезийка.

— В такъв случай двамата с теб бихме могли да ги прегледаме за две нощи — каза накрая той.

Това беше офертата му: тя искаше да участва и щеше в замяна да даде на Бош онова, което той търсеше.

— Картоните са изстрел на сляпо — продължи той. — Истината е, че съм в задънена улица. Надявах се да се закача за нещо в картоните.

— Изненадана съм — каза Балард. — Чух, че си от онези, които не попадат в задънена улица.

Бош нямаше отговор на това и само сви рамене.

Балард стана и тръгна към него по пътеката покрай стелажите.

— Понякога става бавно, понякога не — отбеляза тя. — Ще започна да преглеждам картоните довечера. Между повикванията. Нещо конкретно, което да търся?

Бош се замисли, понеже знаеше, че се налага да вземе решение: да й се довери ли, или да я остави на тъмно.

— Ванове — каза той. — Търси служебни ванове… на хора, които може би превозват химикали.

— За да я пренесат — досети се тя.

— За всичко.

— В дневника се казва, че човекът я е закарал в дома си или може би в мотел. На място с вана. Заради белината.

Бош поклати глава и каза:

— Не, не е използвал вана.

Тя го изгледа в очакване, без да задава очевидния въпрос откъде знае това.

— Добре, ела с мен — каза накрая той.

Стана и я поведе навън от килията и през вратата към двора на Комуналните услуги.

— Прочела си хронологията и си разгледала снимките, нали?

— Да — отговори тя. — Всичко, което беше въведено в системата.

Излязоха в оградения двор. По дължината на задната стена имаше четири парцела, оформени от стелажи за инструменти и работни тезгяхи, където се съхраняваше, поддържаше и ремонтираше оборудването, машинният и транспортен парк на комуналните служби към градската управа. Бош въведе Балард в едно от загражденията.

— Забеляза ли маркировката върху трупа?

— Онова A-S-P ли?

— Да. Само че нашите са се объркали в смисъла му. Говоря за първите детективи по случая. После заради тази грешка тръгнали надолу по спиралата, но всичко било сбъркано.

Той отиде при един тезгях, пресегна се и свали от рафта над него голям полупрозрачен пластмасов бидон със син капак. Подаде й го и каза:

— Столитров е. Дейзи е била метър и петдесет и осем и четирийсет и седем килограма. Дребничка. Сложил я е в такъв бидон и я е залял с белина. Не е използвал вана.

Балард огледа бидона. Обяснението на Бош бе правдоподобно, но не и неопровержимо.

— Това е само теория.

— Не е теория — поправи я той.

Остави бидона на пода и свали капака му. След това го вдигна и го наклони, за да може тя да вижда в него. Бръкна вътре и посочи печата на производителя, положен върху пластмасата на дъното. Беше петсантиметров кръг с буквите A-S-P, изписани в центъра вертикално и хоризонтално.

— A-S-P — натърти той. — Америкън Сторидж Продъктс или Америкън Софт Пластикс. Една и съща компания, две имена. Убиецът я е напъхал в такъв бидон. Не му е трябвала вана или мотел. Само един такъв бидон и ван.

Балард бръкна в бидона и прокара пръст по печата. Бош знаеше, че в момента тя стига до неговото заключение. Логото беше щамповано в пластмасата по вътрешната страна на бидона, релефно. Ако кожата на Дейзи беше била притисната върху него, неизбежно щеше да остави белег.

1 ... 11 12 13 14 15 16 17 18 19 ... 124
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)