Късното шоу
- Автор: Коннелли Майкл
- Серия: Рене Балард #1
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-833-6
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Късното шоу». Краткое содержание книги:
Все още беше с ръкавиците. Дръпна покривалото от едната носилка и видя лице на млад мъж, който беше направо изтлял — едва ли тежеше повече от 50 килограма. Бързо покри лицето му и отиде до другата носилка. Увери се, че е Хадел, и отиде до дясната ръка на трупа. Извади телефона и притисна палеца на мъртвата към полето на екрана.
Телефонът не се отключи. Тя опита показалеца, но и той не свърши работа. Мина от другата страна на носилката и опита с палеца на лявата ръка. Сега апаратът се отключи и Балард получи достъп до съдържанието му. Наложи се да свали едната ръкавица, за да работи с екрана. Не се притесняваше, че ще остави отпечатъци, защото телефонът беше собственост, а не доказателство, и едва ли някой щеше да го анализира.
Тя самата имаше айфон и знаеше, че скоро екранът ще се заключи отново, ако остави апарата да бездейства. Отиде в менюто на джипиеса и прегледа предишните дестинации. Видя адрес в Пасадина и зададе маршрут до там. Така телефонът щеше да остане активен и тя можеше спокойно да търси каквото иска по-късно, след като излезе от болницата. Провери нивото на батерията и видя, че е 60 процента, което беше достатъчно, за да свърши каквото искаше. Намали звука, така че джипиесът да не я коригира с глас, след като не спазва инструкциите за зададения маршрут.
Тъкмо дръпна платнището над лицето и един от докторите от спешното надникна в стаята.
— Чух, че си питала за мен — каза той. — Какво правиш тук?
Балард си спомни гласа от асансьора, когато се качваха към операционната.
— Трябваше да взема отпечатък — отговори Балард и вдигна телефона, за да обясни. — Исках обаче да те попитам за друг пациент. Видях, че поемаш Гутиерес — жертвата на нападение с черепна фрактура. Как е?
Внимаваше да не спомене пол. На лекаря му беше все едно. Приемаше за меродавна анатомията.
— Оперирахме го и все още е в реанимация. Предизвикахме кома и сега остава да чакаме. Колкото по-бързо спадне отокът, толкова по-големи шансове ще има.
Балард кимна.
— Добре, благодаря. Ще проверя пак утре. Успяхте ли да направите натривки за установяване на изнасилване?
— Детектив, приоритетът ни е да опазим пациента жив — отвърна докторът. — Всичко друго може да стане по-късно.
— Не е точно така, но разбирам.
Докторът понечи да си тръгне, но Балард посочи втората носилка и попита:
— Каква е историята тук? Рак?
— Всичко — отговори докторът. — Рак, спин, пълен блокаж на органите.
— Защо го изпращате на патолозите?
— Самоубийство. Дръпнал е тръбите, откачил е приборите. Предполагам, искат да са сигурни.
— Ясно.
— Трябва да тръгвам.
Докторът изчезна от вратата, а Балард се вгледа в другата носилка и се замисли за мъжа, използвал последните си сили, за да изтръгне маркучите. Струваше й се, че в това има нещо героично.
Върна се в колата, взе телефона на Синтия Хадел и отвори списъка с любими контакти. Първият беше обозначен като „Нашите“ и Балард провери номера. Кодът беше 209 и тя предположи, че е в Модесто, където е израснала Хадел. Имаше и четирима други, записани само с малките им имена: Джил, Кара, Леон и Джон, които бяха с номера от Лос Анджелис. Балард реши, че това е достатъчно, за да се добере до родителите на Хадел, ако номерът, означен като „Нашите“ не свърши работа.
След това извади на екрана приложението за съобщения и го провери. Имаше две скорошни съобщения. Едното беше до Кара.
Синди: Познай кой току-що удари 50 за няколко мартинита?
Кара: Давай, момиче!
Хадел отговаря със знак за усмихнато лице. Съобщението преди това започваше с въпрос от човек, който не беше сред любимците й.
ДП: Имаш ли си?
Синди: Добре съм. Може би утре.
ДП: Обади се.
Нямаше предишни съобщения, което показваше, че или е нов познат, или по-старите разговори са били изтрити. Откри още няколко разговора, но никой от тях не беше активен след като Хадел бе отишла на работа. Балард реши, че Кара вероятно е най-добрата й приятелка, а ДП я е снабдявал с дрога. Отиде на имейлите и видя, че получените писма са или най-общи уведомления, или спам. Явно Хадел не си падаше по мейлите. Ситуацията в Туитър беше както очакваше. Следваха няколко знаменитости от шоубизнеса, най-вече музиканти, туитовете на заведението, в което работеше, „Танцьорите“, на полицията на Лос Анджелис, с предупрежденията за престъпността и бившия президентски кандидат Бърни Сандърс.