Тайните на елита
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венета Георгиева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Тайните на елита». Краткое содержание книги:
Владимиров се опитваше да възрази нещо, но Тур съзнателно не го слушаше и затвори. И как се работи след всичко това?! Да върши всичко сам? И този МУР, където са събрани най-добрите от добрите! Какво да говорим за останалата доблестна милиция? Ако не са крадци и рушветчии, тогава ще са тъпаци, заплеси и хаймани.
Вениамин Аркадиевич малко се успокои и засега реши да не пише рапорт до Гигантов, за да се жалва от МУР. Може би няма нужда да се трампи кон за магаре. Докато разгледат нещата, докато отстранят Владимиров и останалите, докато сложат друг (може да е още по-загубен), делото няма да помръдне. Добре де, ще се оправим. Да не работим за първи път в такива условия? И, разбира се, има изход: да се възлага на муровците само „грубата“ работа, изключваща всякаква необходимост от проява на инициатива, и така да се разпределят задачите, че протоколите от разпитите и другите следствени документи да попадат на бюрото му без никакво забавяне. Главното е да постигне максимално възможна точност и прецизност (ако такива работници изобщо са запознати с понятия като „точност“ и „прецизност“) при оформянето на документите, а пък той по-нататък ще анализира всичко, ще направи изводите, ще коригира по-нататъшните планове и в края на краищата делото ще бъде разкрито.
Той успя да хапне донесените от къщи сандвичи, изпи чая, разтреби бюрото си, нахвърля предварителния план на следствието, запали цигара и погледна часовника. Минал е цял час, Владимиров го няма. Вениамин Аркадиевич отпусна на капитана още десет минути заради транспортни проблеми, но и след час и десет минути оня не се появяваше. След час и двайсет минути Тур започна по малко да кипва и когато след час и четирийсет минути на вратата се почука, така изрева: „Влезте!“, че стените затрепериха.
— Здравейте, казвам се Владимиров.
Вениамин Аркадиевич беше на ръба на нервна криза — този нахалитет дори не се извини за закъснението! Грубияни! Днес на младите всичко е позволено! А на възрастните?! Дори никой не намеква за почит, но къде е поне елементарното уважение?
— Къде са останалите? — поинтересува се Вениамин Аркадиевич колкото се може по-сухо, докато разглеждаше в упор капитана. Млад, твърде млад — около трийсетте, не повече, як — сигурно в свободното си време вдига щанги или размахва крака в спортната зала, вместо да прочете някоя книжка. Облечен небрежно, костюмът му изглежда така, сякаш спи с него, връзката и ризата изобщо не си пасват. И е тъп, определено е неспасяемо тъп, от пръв поглед си личи. Сигурно е взел куфарчето на заем от някого, за да изглежда солидно, а всъщност разнася из джобовете си смачкани книжа.
— В командировки са. Има първи данни за пивоваря Марков. Понеже е осъждан, сведенията за него се намират в първи спец отдел на МВР. Изяснихме, че по принцип не е живял в столицата, тоест прекарвал е достатъчно много време, понеже тук е притежавал бирени фабрики, но къщата му е в Нижни Новгород, а в последно време деловите му интереси са се пренесли най-вероятно в Ростов. Съвместно с ръководството на МУР решихме да се изпрати по един оперативен служител, съответно Поспелов и Вулих, в Нижни Новгород и Ростов. А аз възнамерявах днес-утре да поговоря с московските му подчинени, нали не възразявате?
— Не възразявам — изломоти Вениамин Аркадиевич. — Продължавайте.
— Ето протоколите от разпитите на свидетелите от местопроизшествието: депутата Хайкин, неговите телохранители, гувернантката, която наистина беше в шок от видяното и не можа да разкаже много неща.
— Чия гувернантка — прекъсна го Тур, — на Хайкин или на телохранителите? Ако обичате, да се изразявате по-ясно.
— Гувернантката беше с едно момиченце, няма никакво отношение към Хайкин. Посочил съм в рапорта името на момиченцето — отговори невъзмутимо Владимиров. — Освен това, след като разпитах и родителите на Арбатова, изясних с кого е общувала най-вече служебно — това са мениджърът й Вьошенка и авторът — Дубров. Още не съм се срещал с тях. — Капитанът погледна под вежди пепелника върху бюрото и запали, без да иска разрешение. — Според мен Тарасенков е най-значителната фигура, но засега не сме успели да научим нищо за него, ако не се има предвид, че и така всичко е известно. Не съм обработвал още и телохранителите, макар че даже е смешно да се предполага, че някой от тях е бил мишената. Ако са искали да ги премахнат…