Часовникаря [bg]

— Давам ти трийсет секунди, Мел. Започни с „Ел Ел Бийн“.

Скоро то пак се обади:

— Да. „Ел Ел Бийн“, модел „Сторм чейсърс“.

Даде им описание, което идеално съвпадаше с обувките на съмнителния мъж.

Дали беше извършителят?

— Какво… — започна да пита Купър, но Сакс затвори, без да изпуска от поглед заподозрения, все още криещ лицето си зад вестника.

Запита се какво да прави. Повечето полицаи бяха тръгнали. Симпсън и Ретиг бяха въоръжени, но нямаха тактическа подготовка, а заподозреният бе на около метър от висока метална барикада, поставена за парада. Лесно можеше да избяга, ако Сакс тръгнеше към него от мястото, където се намираше сега — от другата страна на улицата. Трябваше да действа по-предпазливо.

Отиде при Пуласки и прошепна:

— Точно зад теб има един човек. Искам да го заговориш. Чете вестник.

— Той ли е извършителят?

— Не знам. Може би. Ето какво ще направим. Качвам се в микробуса на криминалистите. Ще ме оставят на ъгъла от изток. Искам ти… Можеш ли да караш това чудовище?

— Да.

Тя му даде ключовете от яркочервения си шевролет „Камаро“.

— Карай на запад по „Седар“ към „Бродуей“, спри рязко след десетина метра, слез, прескочи барикадата и се върни насам.

— Да го изненадам.

— Точно така. Ако е престъпникът, ще побегне към мен и аз ще го хвана. Ще ме прикриваш.

— Ясно.

Сакс се престори, че оглежда за последно местопрестъплението, след което се качи в големия кафяв полицейски микробус. Наведе се напред:

— Имаме проблем.

Нанси Симпсън и Франк Ретиг я погледнаха. Симпсън разкопча якето си и постави ръка на ръкохватката на пистолета.

— Не, няма нужда — успокои я Сакс. — Сега ще ви обясня какво ще направим. — Изложи им плана си, след което каза на Симпсън: — Карай на изток. При светофара завий наляво. Само намали скоростта. Аз ще скоча в движение.

Пуласки се качи в шевролета ѝ, запали и не се сдържа да даде газ, за да се наслади на сексапилното ръмжене на мощния двигател.

— Не искаш ли да спрем? — попита Ретиг.

— Не, само карайте по-бавно. Искам заподозреният да си помисли, че си тръгваме.

— Добре. Дадено.

Микробусът потегли на изток. В страничното огледало Сакс видя как Пуласки тръгва. „Внимателно“, предупреди го мислено (двигателят беше чудовище и скоростният лост зацепваше безотказно). Той обаче овладя „конете“ и плавно се отдалечи в противоположната посока на микробуса.

Микробусът зави на кръстовището на „Седар“ и „Насоу“ и Сакс отвори вратата.

— Продължавайте. Не спирай.

Симпсън шофираше майсторски.