Нефритеният трон [bg]

— Не, Темерер — каза Лорънс, защото възнамеряваше да го прати след самата Аксендар, но закъсня.

Два от по-малките дракони, и двата от породата Пешьор Рай, се бяха устремили към тях от две различни посоки.

— Готови за отблъскване на абордажниците! — викна зад гърба му лейтенант Ферис, капитанът на топмените.

Двама от най-яките курсанти заеха позиции точно зад Лорънс. Той ги изгледа през рамо и сви устни. Все още му беше неудобно да е толкова защитен, сякаш се криеше малодушно зад другите. Налагаше се обаче да търпи, защото никой дракон нямаше да се бие, ако капитанът му е с опряна в гърлото сабя.

Темерер се задоволи да одраска още веднъж рамото на бягащия си съперник и зави, като се сгъна почти надве. Преследвачите му го отминаха и се наложи да се връщат — тази спечелена минута в момента бе по-ценна от злато. Лорънс хвърли едно око на полесражението. Бързите лекобойни дракони се стрелкаха и парираха английските, а по-едрите отново сформираха ядро и поддържаха темпото на конвоя.

Погледът на Лорънс бе привлечен от заслепяваща бомба, а миг по-късно дойде свистенето на лютите снаряди, които долитаха от френските кораби. Иморталис, един друг член на формацията им, се бе снишил с една идея повече от безопасното в преследването на вражески дракон. За щастие не го улучиха и гранатата го удари по рамото вместо в лицето. По-голямата част от пипера се изсипа надолу към морето, но останалото количество бе достатъчно да разкиха клетото животно така, че то се върна с десет дължини назад.

— Дигби, маркирай тази височина — каза Лорънс.

Задължение на съгледвачите от щирборда бе да предупреждават, когато се навлиза в обсега на вражеските оръжия отдолу. Дигби взе малък топовен снаряд, проби го и го върза за измервателното въже, след което го преметна през рамото на Темерер. Взе да отпуска тънката копринена връв. Възлите, отбелязващи всеки петдесет ярда, се заизнизваха през пръстите му.

— Шест до обекта, седемнадесет до водата — каза, като отброи от височината на Иморталис, и отряза въжето. — Обсег на лютите оръдия петстотин и петдесет ярда, сър.

Той върза нова тежест на въжето, за да го подготви за следващото измерване. Обсегът бе по-малък от обикновено. Да не би французите да се въздържаха, за да подмамят по-опасните дракони в ниското, или вятърът забавяше изстрелите им?

— Поддържай шестстотин ярда височина, Темерер — викна Лорънс. За момента предпазливостта бе най-удачна.

— Сър, водачът ни сигнализира да заемем позиция на левия фланг на Максимус — рече Търнър.

Не можеха да стигнат непосредствено до него. Двата Пешьора бяха отзад, опитваха се да доближат фланговете на Темерер и да качат хора на борда му, въпреки че летяха някак особено, не в права линия.