Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Прокобата на Господаря Гад [bg]
Прокобата на Господаря Гад [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Прокобата на Господаря Гад [bg]

Электронная книга - «Прокобата на Господаря Гад [bg]». Краткое содержание книги:

„Пиршество за пристрастените към епичното фентъзи“. Пъблишърс Уикли
„Книги като тази се появяват не по-често от два-три пъти в живота. Потресена съм от изумление. Наистина не се случва често“. Мариън Зимър Брадли
„Война и мир“ в жанра фентъзи“. Канзас Сити Стар
„Класическо фентъзи, в което са вплетени достатъчно съвременни елементи, които му придават допълнително измерение. Историята е изградена грижливо, стилът има величав замах, а въображението се отличава с рядко срещана дълбочина“. Клифърд Д. Саймък
1 ... 11 12 13 14 15 16 17 18 19 ... 193
Перейти на страницу:

— Предай на Съвета и на Върховния владетел Протал, син на Дуилиън, че отсега са им отмерени най-много седем пъти по седем години на Земята. Преди да са отброени докрай дните в тях, аз ще властвам над живота и смъртта. И в знак на това, че словата ми са самата истина, кажи им, че Лигоча, Скалния червей, Пещерната твар от Гръмовръх, е намерил Жезъла на закона, изгубен преди десет столетия от Кевин при Ритуала на оскверняването. Кажи им, че задачата на тяхното поколение е да си върнат Жезъла. Без него не ще успеят да устоят срещу мен дори седем години и ще постигна окончателната си победа шест пъти по седем години по-рано.

— На теб, раболепнико, казвам — не се проваляй като вестоносец. Не предадеш ли посланието ми на Съвета, всяко човешко същество на Земята ще бъде мъртво, преди сезоните да се сменят десет пъти. Не разбираш, но аз те уверявам, че е ужасно Лигоча да притежава Жезъла. Той ще седне на трона в Твърдината до две години, ако вестта не стигне до тях. Пещерните твари вече се сбират по негов призив. И вълците, и Злотворните се подчиняват на властта на Жезъла. Но не войната е най-черната заплаха. Лигоча дълбае все по-надолу в тъмните недра на Гръмовръх — Грейвин Трендор, Планината на Огнелъвовете. А в земните дълбини са погребани злини с толкова страшна мощ, че никой смъртен не би надделял над тях. Те биха превърнали цялата вселена в ад во веки веков. Лигоча търси тъкмо такава злина — Илеартския камък е едната от тях. Стане ли негов господар, тежко и на всевластните, и на смирените до свършека на самото Време. Постарай се да предадеш посланието, раболепнико. Ти видя Лигоча. Ще ти хареса ли да бъдеш погубен от него?

Настъпи мълчание и Томас стисна главата си, за да не чува ехото от заканите на Господаря Гад. „Това е сън!“ Заслепен от мъглата, той се чувстваше уловен в капана на безумието. Така жадуваше да избяга някъде на топло, че се отърси от ужаса.

— Махни се! Остави ме на мира!

— И едно предупреждение накрая — изтътна гласът. — Не забравяй от кого трябва да се страхуваш. Досега бях принуден да се задоволя с убийства и мъчения. Но замислите ми съзряха и аз подхванах делото си. Няма да спра, докато не залича и помена от надежда на Земята. Размишлявай над това и се обезсърчавай!

Думата „обезсърчавай“ застина протяжно във въздуха на фона на засилващото се скриптене на огромни скали, стриващи на прах по-дребни камъчета. Шумът се стовари върху Томас и профуча нататък, оставяйки го коленичил, с ръце, стиснали главата му, и опустошен от паниката ум. Не помръдна, докато скриптенето не затихна и в тишината се чу тихият повей на вятър. Чак тогава отвори очи плашливо и видя, че скалата пред очите му е огряна от слънце.

4.

Стражницата на Кевин

Той се притисна към камъка и не помръдна дълго — радваше се на слънчевата топлина, защото беше измръзнал до кости. Вятърът свиреше еднообразно, но не брулеше. И скоро след какофонията, съпровождаща изчезването на Гад, дочу далечни птичи песни. Лежеше неподвижно и дишаше дълбоко, за да събере нови сили в ръцете и краката си, отдъхваше си от приключилия кошмар.

Накрая обаче си спомни, че при уличното произшествие наблизо имаше няколко души. Мълчанието им беше странно, а и градът бе притихнал. Полицейската кола явно го беше ударила по-зле, отколкото си представяше. Вечното безпокойство на прокажения го подтикна да се подпре на длани и колене.

Оказа се, че е на някаква гладка скала с формата на почти правилен кръг, широка десетина стъпки. Обграждаше я стена, висока три стъпки. Над него се беше ширнала синева, сякаш равният камък се бе пренесъл в небето.

„Не…“ Въздухът задра в гърлото му като шкурка. „Къде?…“

Нечий задъхан глас изневиделица извика:

— Привет!

Не откриваше посоката.

Звучеше неясно поради разстоянието, досущ като при халюцинация.

— Привет! — чу повторно.

Сърцето му ускори ход. „Това пък какво беше?“

— Ей, ти, върху Стражницата на Кевин! В беда ли си?

1 ... 11 12 13 14 15 16 17 18 19 ... 193
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)