Романтически манифест [bg]

Темата на едно художествено произведение изразява представата за човешкото битие, а стилът изразява представата за човешкото съзнание. Темата разкрива метафизиката на твореца, а стилът разкрива неговата психоепистемология.

Изборът на тема обявява кои аспекти от битието творецът разглежда като важни — като достойни за претворяване и възприемане. Като изразители на човешката природа той може да реши да изобрази героични фигури, може да избере и съставни образи на средностатистическото, обикновеното, посредственото, а може да избере и долни типажи на покварата. Той може да представи тържеството на героите, по дела или по дух (Виктор Юго), или тяхната битка (Микеланджело), или поражението им (Шекспир). Може да представи обикновените хора, които живеят в съседство: в съседство на дворците (Толстой), на кварталната бакалия (Синклер Луис), на кухните (Вермеер) или на клоаките (Зола). Може да изобрази чудовища като обекти на нравствено осъждане (Достоевски) или като обекти на ужас (Гоя); или пък да търси съчувствие към изобразените чудовища и по този начин да излезе извън границите на сферата на ценностите, включително и естетическите.

Какъвто и да е случаят, именно предметът (определен от темата) изразява възгледа на художественото произведение за мястото на човека във Вселената.

Темата на едно художествено произведение е връзката между нейния предмет и стила й. „Стилът“ е особен, отличителен или характерен начин на изпълнение. Стилът на твореца е плод на неговата собствена психоепистемология, и следователно — израз на неговия възглед за човешкото съзнание, за неговата ефикасност или немощ, за неговия правилен метод и равнище на функциониране.

В повечето (макар и не във всички) случаи човек, чието нормално умствено състояние е състояние на пълно съсредоточаване, твори и откликва на стил на сияйна яснота и безпощадна точност — стил, който се изразява в точни контури, чистота, целенасоченост и непреходна ангажираност с пълната осъзнатост и рязко очертаната идентичност — ниво на осъзнатост, съответстващо на Вселена, в която А е А, в която всичко е открито за съзнанието на човека и изисква неговото непрестанно функциониране.

Човек, който е движен от мъглата на чувствата си и не е съсредоточен през по-голямата част от времето, твори и откликва на стил на неясна, „тайнствена“ мъгла, в който очертанията са размити и нещата се преливат едно в друго, в който думите имат безброй конотации и нямат денотации, в който цветовете се носят без предмети, а предметите се носят безтегловни — равнище на осъзнатост, съответстващо на Вселена, в която А може да бъде всяко не-А, което човек пожелае, в която нищо не може да се знае със сигурност и от съзнанието на човек не се изисква кой знае какво.