Петнистия Боб

— Все ще се оправя.

— Аз ще ви обясня. Да предположим, че в този блок има взривател, който се привежда в действие от известна група електрически импулси…

Взех изписания с формули лист и го смачках в юмрука си.

Робърт Скот вдигна към мен учуден поглед.

— Аз не бях ви обяснил още…

— Всичко ми е ясно.

Сграбчих Скот и рязко го вдигнах от стола. Облещените му очи бяха пълни с ужас.

— Уилям, какво правите… Ами че аз… Наистина, недейте… Аз само…

— Пале такова, ти разбираш ли какво направи?

— Нищо лошо… На мен просто ми възложиха…

— Ами ако ти бяха възложили да изчислиш как най-добре да убиеш майка си? — промълвих аз, притискайки Скот до стената. Изпитвах неудържимо желание да го удуша.

Скот яростно разтърси главата си.

— Не… не… не… — злобно повтаряше той.

— А добре ли е да помагаш да убиват милиони други майки?

В миг той се отскубна, завря се в ъгъла и закрещя:

— Какво сте се заяли с мен? Аз съм само математик. Решавам задачи, и толкова. Нямам никакво отношение към бомбите. Дори не знам какво представляват!

Погледнах с презрение това безнадеждно същество, заплюх го и тръгнах към стаята си да си приготвя багажа.