Отхвърлените
- Автор: Френц Бернд
- Серия: maddrax – die dunkle zukunft der erde #4
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отхвърлените». Краткое содержание книги:
В такова бъдеше попада командирът на самолетна ескадрила Матю Дракс, или както го наричат Маддракс. Той трябва да разреши загадката как е попаднал в бъдещето и какво е станало с изчезналите му бойните другари.
И в бъдеще всички пътища водят към Рим, но Рим е твърде различен от познатия на Маддракс. Градът е разрушен, в него властват непознати хора-богове, които са се върнали към миналото, но по съвсем различен начин. Възобновени са гладиаторските борби и човешкият живот не струва почти нищо. Матю Дракс ще трябва да осмисли нещата, преди да се срещне на арената с един от бившите си подчинени, превърнат в чудовище.
Но не е само това — чакат го нови сблъсъци с действителността, които благодарение на придружителката му Аруула — жена от варварското племе, което първо го намира, успява да преодолее опасностите. Светът на бъдещето е опасен за човека от двадесет и първи век и Маддракс бързо го разбира.
— Пистолетът е съвсем обикновено оръжие, с което не се борави много по-трудно, отколкото със стрелата и лъка потвърди Мат.
Борк кимна. И настоя:
„Покажи ми как функционира гърмящата ръка!“ — Отново гласът му се възприемаше директно от разума на Мат. И тонът му даваше ясно да се разбере, че това е заповед, а не молба.
Мат извади „Берета“-та от страничния джоб на униформата си и я подаде на отхвърления, който седеше до него на мястото до шофьора.
След сутрешната закуска двамата мъже бяха потеглили заедно, за да доставят няколко ездитни животни. Както се говореше, недалеч оттук имало село, в което можели да купят фреккойшери.
Докато Борк манипулираше с автоматичния пистолет, чийто предпазител беше спуснат, Мат караше по някаква камениста пътека в посоката, която му беше определил отхвърленият. При това му ставаше все по-трудно да съсредоточи едното си око върху управлението, а с другото да наблюдава движенията на Борк.
Отхвърленият непрекъснато натискаше спусъка, без да се произведе изстрел.
— Първо трябва да освободиш предпазителя — каза Мат. Макар че неравното трасе ангажираше цялото му внимание, обясни на Борк как да приведе оръжието в готовност за стрелба.
„По дяволите, защо обяснявам на този абсолютно чужд човек как функционира ютията ми“ — мина през ума му.
Веднага след това отново прогони мисълта. Борк и неговите хора бяха достойни за доверие! Тези бедни хора, които навсякъде бяха посрещани с презрение и омраза, имаха нужда от огнестрелното му оръжие много повече от него.
Мат с ръмжене разтърси глава, за да прогони болките в нея, които отново започнаха да го измъчват. Тогава спря и слезе с Борк, за да му демонстрира употребата на Беретата. Отхвърленят се оказа възприемчив ученик, който за кратко време схвана как действа пистолетът.
След като даде няколко пробни изстрела към някакъв стар дънер, Борк спусна предпазителя на оръжието и доволен го пъхна в колана на панталона си. Мат сметна, че е справедливо Борк да вземе пистолета му. И без това щеше да му го подари. Измъчван от болки в главата, пилотът отново седна зад волана и закара Борк в селото, където беше пожелал, чиито сгради вече се появиха като тъмни привидения на хоризонта.
Двайсет минути по-късно стигнаха до първите колиби, които бяха групирани около голям пазарен площад.
Един поглед към километража показа на Мат, че селището се намира на петнайсет километра от собствения им лагер.
Неколцина жители на селото, които се намираха пред къщите си, се уплашиха при появата на джипа. Тичаха неспокойно натам-насам и издаваха пронизителни звуци, които напомняха no-скоро за рева на подплашени животни, отколкото на езика на варварите. Накрая отделните хора се обединиха в голяма група. Навярно общата близост им вдъхваше сигурност спрямо странно ревящото чудовище, което се установи насред площада.
Мат беше свикнал с факта, че необичайният вид на джипа предизвиква възбуда. Но жителите на това място очевидно бяха много по-примитивни от варварските племена, с които се беше запознал досега. Отблизо тези хора изглеждаха далеч по-малко цивилизовани, отколкото предполагаше видът на строежите в селото им.
Докато косматите селяни с плоските си чела изглеждаха сякаш все още не са завършили стадия на ловците и събирачите на диви плодове, кирпичените къщи говореха за едно значително по-високо културно ниво.
Почти като онези маймуночовеци! И тяхното облекло не подхождаше на телесното им развитие! Естествено сравнението беше изсмукано от пръстите, защото с леките деформации на главите си подплашените селски жители в никакъв случай не изглеждаха като хора от каменната ера. „Въпреки това…“
Преди Мат да успее да продължи мисълта си, последва нова атака от болки, които заляха черепа му. С изкривено лице се обърна към Борк, който тъкмо беше уловил амулета на врата си.
— Сигурен ли си, че в това мизерно селце могат да се изкарат на пазара фреккойшери? — изграчи Мат. — Тези типове имат вид като че ли поколения наред са се женили само помежду си.
Устните на Борк се разтвориха в усмивка, защото разбра съвсем точно за какво намекваше пилотът. Без нищо да отвърне, отхвърленият скочи от седалката до шофьора и тръгна към жителите на селото.
Колкото повече се приближаваше до първобитните хора, толкова по-плътно се притискаха един към друг. Почти изглеждаше като че ли се страхуват от него, а не от джипа.
След известна врява в редиците на туземците накрая някакъв широкоплещест мъж беше изтикан пред ордата. Очевидно той беше главата на общината, макар че в тази си роля се чувстваше видимо угнетен. Непрекъснато се оглеждаше, търсейки помощ от останалите жители на селото, които страхливо се криеха зад широките му рамене. Същевременно с диви жестове му даваха да разбере, че трябва да вземе думата.