Докосването на нощта
- Автор: Рафърти Карън
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Докосването на нощта». Краткое содержание книги:
Едва тогава забеляза, че ръката му докосва кристала. Кристалът започна да тлее, да пулсира под върховете на пръстите му. Изведнъж спря да го докосва и, като се втренчи властно в нея, започна бавно, целенасочено да гали кристала. Зърната й се напрегнаха. Усети, че се навлажнява от сластно очакване и по вътрешната страна на бедрата й се разля топлина. Клиторът й набъбна и стана чувствителен. Вагиналните й мускули започнаха да се свиват и разпускат ритмично, все едно че правеше любов. И наистина Ариел сякаш чувстваше Моргрет в себе си.
Но той не беше в нея, а парещата жар, която разливаха очите му й подсказваше, че знае всички нюанси на усещанията в тялото й; че се възползва от неволната й реакция, за да засити собствената си лъст; че възнамерява да прави любов с нея, без дори да я докосне и въпреки това да постигне задоволство.
Щом осъзна, че желае да получи удоволствие, без участие в правенето на любов, в нея се надигна не толкова гняв, колкото възмущение. Не възнамеряваше да му позволи да се измъкне по този начин. Ако искаше да я люби, значи трябваше да го прави истински.
Ариел се надигна на колене в средата на леглото и с дързост, която дори не бе подозирала, че притежава, започна бавно, съблазнително да съблича нощницата през главата си. Не чуваше, а по-скоро усещаше учестеното му дишане. Това я окуражи и, като метна настрана копринената дреха, плъзна ръце надолу по тялото си, наслаждавайки се на покорния му поглед, който следваше всяко нейно движение.
Чу, че дишането му стана по-рязко и видя, че очите му загубиха блясъка си. Кристалът започна да свети още по-ярко, да пулсира все по-бързо и Ариел протегна ръка към Лусиен, канейки го при себе си.
Чувстваше неохотата му, макар все пак да пристъпи по-близо до ръба на леглото. Тя се плъзна по атлазения чаршаф и промъкна ръката си под разкопчаната му риза. Космите по гърдите му бяха къдрави и гъсти, а сърцето му препускаше лудо под дланта й. Мускулите му трепнаха, щом палецът й погали зърното му. Лусиен понечи да се отдръпне, но тя сграбчи ризата му, за да го задържи до себе си, докато с другата разкопчаваше останалите копчета.
Чу как Лусиен си пое дълбоко дъх, щом Ариел привърши с трудната задача, измъкна ризата от джинсите му и след това я смъкна от раменете му надолу по ръцете му. Самата тя пое дълбоко дъх, щом се загледа в голия му торс. Лусиен имаше най-великолепното тяло, което бе виждала.
Отново почувства желанието му да избяга. Преди да успее да го стори, Ариел хвана колана на джинсите му. Щом разкопча ципа и ги смъкна към бедрата му дишането на Лусиен стана накъсано. Краката му бяха боси и щом джинсите се свлякоха на пода, той пристъпи извън тях.
Ерекцията му изпъваше гащетата му и Ариел отново пое дълбоко дъх, щом го погали. Лусиен простена и стисна кристала още по-здраво. От него струеше светлина, която вече не пулсираше. Тя туптеше.
Смъкна гащетата му надолу и щом и те се свлякоха на пода, Ариел седна назад върху петите си и се загледа към него. Той беше мечтата на всяка жена и дори нещо повече. Вдигна очи към лицето му и се усмихна победоносно. Отпусна се назад върху атлазените чаршафи и измърка гърлено:
— Ела, Лусиен, люби ме.
Докато той се качваше на леглото и се наместваше между бедрата й, поклати глава отрицателно, сякаш искаше да отхвърли желанието. Ариел инстинктивно изви в дъга бедрата си към него и Лусиен отново поклати отрицателно глава, докато проникваше в нея.
Светът на Ариел избухна в чувствен взрив, щом той я изпълни. Лусиен започна да се движи в нея и Ариел обхвана с крака бедрата му, притискайки го към себе си. Когато тласъците му станаха по-настойчиви тя го посрещна с нетърпение.
„Сега!“, изкрещя той, макар и отново безмълвно.
Моргрет все още стискаше кристала и Ариел инстинктивно обхвана ръката му със своята. Можеше да почувства всичко, което той изпитваше и знаеше, че Лусиен можеше да почувства нейната собствена кулминация.
Ариел затвори очи, опитвайки се да продължи вълшебството, дори когато усети, че Лусиен се отделя от нея. Самотата й щеше да я нарани, ако не бе почувствала, че той ще се върне и тогава екстаза ще започне отново.
Ариел отвори очи. Беше сутрин и тя побърза да се увери, че все още е облечена с нощницата си. След това се измъкна от леглото и изтича до вратата. Беше заключена. Облекчено се отпусна на нея. Значи любовната сцена с Лусиен Моргрет не е била нищо друго, освен сън. Обаче какъв сън!
Простена и зарови лице в дланите си. Не можеше да повярва, че е имала еротичен сън с него. За Бога, та този човек се мислеше за магьосник! Носеше магьосническа кесия на кръста си и кристал на врата си. Не само се бе вмъкнал в къщата й, но и бе я защитил с магия. И нещо още по-лошо — тя се бе включила в играта му. Нима беше луда като него?