Диви мъгли
- Автор: Эдвардс Касси
- Серия: savage secrets #10
- Язык: болгарский
- Переводчик: Рада Попова-Иванова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Диви мъгли». Краткое содержание книги:
Бялата върба — млада, невинна и красива, Дамита отказва да се подчини на главатаря на омаха и той я грабва от новия й дом край границата. Но когато Железния облак завладява сърцето й с изгаряща страст и в дивите му прегръдки тя достига до висините на забранения екстаз, се заклева да преодолее всяко препятствие, което заплашва да я раздели от мъжа, събудил любовта у нея…
Но момичето нямаше много време да мисли за това, защото се стараеше да излезе от къщата, без да разбуди братовчед си. Щеше да е най-лошата от всички възможности за Тимоти. Знаеше, че същото важи и за нея.
Джонатан бе тип, който няма да се поколебае да сграбчи пистолета и да започне стрелба, а един Господ знаеше кой ще оцелее и кой ще загине!
Беше наясно, че братовчед й няма достатъчно ум, за да се замисли, преди да предприеме нещо. Как бе станал правителствен агент във форт Калхуун, така и не можеше да си обясни. Имаше чувството, че Джонатан е близък с някого от влиятелните кръгове или пък знаеше кого точно да подкупи.
Тя здраво стисна торбата, докато Железния облак внимателно я пренесе през стаята, а после навън, под сенките на лунната светлина. Без да е в състояние да обгърне врата му с ръка, за да се закрепи, тя се чувстваше несигурно в обятията му, докато индианецът тичаше през поляната към гората. Сърцето й заби още по-силно, когато наблизо видя през пролуката между дърветата коня му, и реалността на това, което ставаше с нея, проникна в съзнанието й. Тя бе заложница на индианците! Може би никога повече нямаше да види брат си! Дали щеше да послужи като разменна монета или просто за отмъщение?
Когато Железния облак я пусна на земята, Дамита инстинктивно реши да побегне. Сигурно бе, че ако сега вдигне шум, това няма да навреди на брат й, нито ще разбуди Джонатан. Ако се освободи и успее навреме да влезе в къщата и да грабне оръжието преди него, тя би могла да му даде урок за това, как се отвличат хора! Ако трябва, ще го застреля!
Дамита се възползва от момента, в който индианецът развързваше юздата на коня си, и побягна към дома на братовчед си. С превръзка на устата си тя трудно дишаше, а вързаните ръце й пречеха да балансира добре и сигурно би се строполила на земята, ако се опиташе да бяга по-бързо.
А след това вече нищо нямаше значение. Той я бе настигнал и с яката си, мускулеста ръка така здраво я прихвана през кръста, че направо й изкара въздуха. За момент момичето изгуби съзнание. Когато дойде на себе си, се намери седнала на земята без превръзката на лицето си, а кръстът й беше свободен.
— Глупаво беше — изръмжа тихо Железния облак. — Мислиш ли, че ще рискувам живота си да взема заложник, за да го изпусна толкова лесно? Бяла жено, чиято хубост е сравнима с тази на бялата върба, не се опитвай повече! Следващият път ще съм принуден да бъда по-груб. Ти си моя пленница. Сега и завинаги! Никога не забравяй това!
Дамита потърка наранените си китки; при опита си да се отскубне от ръцете на Железния облак увитото въже се бе врязало в плътта й.
— Защо? — промърмори тя. — Защо ме открадна?
Младата жена се мъчеше да разгадае отговора по лицето му. Дълбоко в очите му откри само мъка, изписана върху медночервената кожа на красивото му лице. Спомни си колко бе развълнувана при първата им среща. И сега беше същото, само че изпитваше непреодолим страх от него.
Железния облак не отвърна на въпроса й. Той вдигна торбата и я пъхна в ръцете й.
— Дрехите ти са вътре — каза й с равен глас. — Облечи се. В гората е твърде хладно и влажно за нощницата, с която си облечена сега.
Изненадана от това, че се е погрижил за нейното удобство, Дамита отвори торбата, за да види какво е взел. Тя вадеше едно по едно нещата. Стигна до четката за коса и внимателно го погледна:
— Взел си дори четката ми? — каза, като хвана здраво дървената й дръжка.
— Грижата за косата е много важна за омахите. Вярвам, че е така и за бялата жена с коси с цвят на пшеница. Четката за коса. Вземи я със себе си, докато яздим през гората. А после ще ти направя една от суха трева.
Докато го наблюдаваше, без да вярва на очите си, Железния облак гледаше встрани. Красивите й очи му напомняха за всичко, поради което не би трябвало да я отвлича. Тя беше невинна и прекалено красива, за да бъде малтретирана по какъвто и да било начин. Беше привързана към брат си, когото бе принудена да изостави.
Мълчаливо се помоли на Уакода да не го принуждава да действа с момичето не според плана си.
Интересът на Дамита от проявеното внимание на Железния облак към нея бързо премина в гняв. Бе я похитил. Четката за коса не го оневиняваше! Тя се изправи, като държеше дрехите до гърдите си.
— Помня те от офиса на моя братовчед — каза момичето с твърд глас. — Мислех, че си му сърдит. Сега съм сигурна в това и зная колко силно си бил разгневен. Ти ме отвлече заради него! Това не е честно. Чуваш ли ме? Не е честно! Върни ме! Не можеш да ме отделяш от брат ми!
Железния облак бързо се обърна към нея. Сложи ръка на рамото й и впи пръсти в плътта й, когато тя се опита да се освободи от него.