Звездите като прах
- Автор: Азимов Айзек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Звездите като прах». Краткое содержание книги:
Заедно с романите „Камъче в небето“ и „Космически течения“, „Звезди като прах“ се явява една предистория на цикъла за Фондациите.
На Уайдмос те обикновено идваха на почетни посещения, а и да получат годишния налог, който наричаха данък. Фермерът на Уайдмос беше човекът, отговорен за събирането и предаването на този данък, наложен със сила на планетата Нефелос, а тиранийците имаха власт да проверяват всички счетоводни документи.
Иска или не, Фермерът трябваше да ги придружава по време на посещенията. Настаняваха ги на най-почетното място на масата и винаги сервираха първо на тях. Когато заговореха, другите разговори утихваха.
Още като малък Байрън неведнъж се бе питал защо трябва да се отнасят с подобно уважение към тези дребни и грозновати хорица, но с течение на времето научи, че за баща му те са онова, каквото е той за своите подчинени. Той дори свикна, когато разговаряше с тях, да се обръща с почтителното „ваше превъзходителство“.
Толкова дълбоко в него бе заложено това почтително отношение, че и сега, седнал срещу един от господарите, почти трепереше от напрежение.
Корабът, на който бе гледал като на затвор, наистина се превърна в такъв в деня, когато се приземиха на Родиа. Двама мрачни офицери позвъниха на вратата, после влязоха и застанаха от двете му страни. След тях се появи капитанът и произнесе със сух глас:
— Байрън Фаръл, като капитан на този кораб ви поставям под арест, докато бъдете разпитан от Комисаря на Великия крал.
Оказа се, че Комисарят е тъкмо дребничкият тираниец, който седеше сега пред него със замислено и равнодушно изражение. А Великия крал беше всъщност Ханът на Тирани, който все още живееше в легендарния каменен дворец на родната планета на тиранийците.
Байрън се огледа крадешком. Не бяха го завързали, но наблизо стояха четирима пазачи, облечени в сините униформи на Междупланетната полиция. И четиримата носеха оръжие. Пети униформен, с пагони на майор, седеше на бюрото до Комисаря.
Комисарят най-сетне се обърна към него:
— Както може би знаете… — гласът му беше писклив и тънък — …вашият баща, доскорошният Фермер на Уайдмос, беше екзекутиран по обвинение в измяна.
Воднистите му очи се впериха в Байрън. На пръв поглед изглеждаха почти състрадателни.
Байрън запази самообладание. Но вътрешно кипеше от гняв, че не е в състояние да предприеме нищо. Щеше да се почувства неизмеримо по-добре, ако можеше да извика или да се нахвърли върху тях, но това нямаше да върне баща му от гроба. Изведнъж разбра какво целяха с тази пряка атака. Искаха да сринат защитата му и да го накарат да се предаде. Е, ако беше така, очакваше ги провал.
— Името ми е Байрън Мелайн — заяви той — и идвам от Земята. Ако се съмнявате в моята самоличност, можете да се свържете със Земния консул.
— Така е, но в момента все още сме на нивото на предварителния разпит. Казвате, че се наричате Байрън Мелайн и идвате от Земята. И въпреки това — Аратап посочи документите пред него — тук има писма, написани от Уайдмос и адресирани до сина му. Разполагаме също със студентска лична карта и зрелостно свидетелство на името на Байрън Фаръл. Открихме тези документи във вашия багаж.
Байрън почувства, че го завладява отчаяние, но се постара да го прикрие.
— Моят багаж е бил претърсен незаконно, ето защо отричам тези така наречени доказателства.
— Не се намираме в съда, мистър Фаръл, или Мелайн. Как ще обясните съществуването им?
— Щом сте ги открили в моя багаж, значи някой друг ги е поставил там.
Комисарят пропусна това твърдение покрай ушите си и Байрън остана изненадан. Оправданията му звучаха глупаво и едва ли можеха да убедят когото и да било. И въпреки това Комисарят не им обърна внимание, а почука с пръст по индивидуалната капсула.
— А това препоръчително писмо до Управителя на Родиа? И то ли не ви принадлежи?
— Не, то е мое. — Тук Байрън стъпваше в познати води. В препоръчителното писмо не се споменаваше истинското му име. Той продължи: — Съществува заговор за покушение срещу живота на Управителя…
Той млъкна почти веднага. Сега, когато най-сетне бе настъпил мигът да произнесе тази грижливо замислена реч, всичко му се стори неубедително. Нищо чудно, че Комисарят се подсмихваше цинично.
Не, Аратап не се подсмихваше. Той въздъхна и с ловки, обиграни движения свали контактните си лещи, а сетне ги постави внимателно в чашата със солен разтвор на бюрото пред себе си. Очите му изглеждаха още по-воднисти.
— И вие знаете за него? — попита той. — Научили сте го на Земята, на петстотин светлинни години оттук? Интересно, защото нашата полиция на Родиа не е чула нищо подобно.
— Защото полицията е тук. А планът е бил разработен на Земята.