Борислав (Историческа драма в 5 действия из царуването на Ивана Асеня II)

Ирина (влиза). Сърцето ми бие до пукване. И тая нощ не ще се спи. Тя ми се вижда дълга като вечността. Ясна деннице! Кога ще изгрееш, за да видя, че Тамара тръгва? Тя тръгва и Борислав остая тука. Скръбта му ще бъде голяма, но моите усмивки ще разсеят постепенно облаците из душата му. Моята красота ще замести полека-лека лика Тамарин там… Тия юнашки големи обятия, жедни за любов и прегръдки, че подирят в мене утеха и блаженство. (Мисли.) „Той те вече обича“, каза ми циганката — тя прибърза… Той ще ме обича. Той ще бъде мой. Аз ще го превзема. Ще туря на работа всичките си съкровища от нежности и очарования. Всичката страстност на любовта си, за да го направя мой. (Мисли.) Ще дохождаме в тая мълчалива градина. Луната ще ни свети, както сега свети… А ние тук двама с упоение ще си шепнем сладки думи на любовта… И ще забравим целият свят с лошотиите му, с омразите му. (Мисли.) И как да мразя тоя добър Асеня? Още трепери сърцето ми от днешните му думи… Сякаш той четеше в него… (Гледа няколко време през стената.) Янтра свети на месечината. Как е голяма и бучи!… Ако тласнат някого от моста в буйните й вълни — удавен е, без друго удавен. (Мисли.) А като няма него и заговорът остая без цел и няма да стане онова… Зоя може да плаче, тате ще се ядоса, но всичките добри хора ще се зарадват. (Влиза Зоя отляво.)