Паралелни светове

— Искате да кажете — прекъсна го Уикърс, — че е станало нещо, което е отклонило човека от пътя му? Но това не се случва за първи път. Имало е Ренесанс, имало е промишлена революция.

— Не твърдя, че става за пръв път — отговори Фландърс. — Казвам само, че става. Фактът, че нещо подобно вече се е случило само доказва определена закономерност. Значи ние сме свидетели на дадено явление. Но кой пришпори останалия без дъх кон на цивилизацията и го принуди да се впусне напред в галоп и то така, че без да показва умора, не намалява скоростта вече цели сто години?

— Говорите за намеса — каза Уикърс. — И дадохте воля на фантазията си. Може би си мислите, че това са някакви марсианци?

Фландърс поклати отрицателно глава:

— Не, не са марсианци. У мен възникна по-обща идея.

Той посочи с цигарата обсипаното със звезди нощно небе.

— Там трябва да има неизчерпаеми източници на знание. Навсякъде в пространството трябва да живеят разумни същества. За степента в развитието на тяхната наука можем само да се досещаме. Някаква част от знанието, с което те разполагат, може да се окаже полезна за хората на Земята.

— Имате предвид пришълци?

— Не — отговори Фландърс. — Мисля, че източникът на знание ни чака тук, на място. Чака, докато се доберем до него.

— Но звездите са прекалено далече…

— Не е изключено да успеем и без космически кораби. Няма да ни се наложи да летим, ще стигаме до там със силата на мисълта…

— Телекинеза или може би — телепатия?

— Възможно е това да е по-близо до истината. Разумът, който изследва и търси. Разумът, който се опитва да установи контакт с друг разум. Ако телепатията съществува, разстоянията не играят никаква роля — половин миля или една светлинна година, каква е разликата? Мисълта не се подчинява на физическите закони, следователно може да пътешествува със свръхсветлинна скорост.