Черният рицар
- Автор: Мейсън Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Славянка Мундрова-Неделчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Черният рицар». Краткое содержание книги:
Заклел се е да не вярва на жените, защото в миналото едно предателство го е превърнало от нежен и чувствителен юноша в безмилостен и суров рицар. Жените за него са само средство за мимолетно удоволствие. Но ето че среща Рейвън и тя успява да събуди заспалата дълбоко в душата му любов…
Ръката на Дрейк стисна дръжката на меча, когато Уолдо сграбчи Рейвън за ръката и я избута зад себе си.
— По дяволите, жено! Какво правиш тук с него! Не те ли е срам? Трябва да те набия заради дързостта ти.
— Нищо не съм направила — заотрича разгорещено Рейвън. — В залата беше толкова горещо, че реших да се разходя на въздух, преди да ида да си почина.
— И взе, че налетя на сър Копеле — натърти Уолдо.
Дрейк вече беше изтеглил наполовина меча си от ножницата, поддавайки се на първия подтик, но размисли и го върна обратно. Ако убиеше Уолдо сега, това нямаше да му спечели кесията, към която се стремеше. Щеше да почака, докато се срещнат на състезанията, за да даде урок на омразния си брат.
— Върви си в стаята, Рейвън — озъби й се Уолдо. — Ще ми дадеш обяснение за това в сватбената ни нощ. Много имаш да ми разказваш, милейди, но сега нямам време да се заема с това. Турнирът започва утре след сутрешната служба и трябва да си пазя силите.
Рейвън се обърна и се отдалечи, хвърляйки странен поглед през рамо към Дрейк. Дрейк се опита да пренебрегне отчаяното й изражение и насочи вниманието си към Уолдо.
— Значи, братко, не преставаш да ламтиш за това, което е мое — изсумтя Уолдо. — Първо Дария, сега Рейвън. Не можеш да я имаш. Аз я исках още преди татко да ме сгоди за Дария. Рейвън има огън в себе си, както сигурно си забелязал, и очаквам кога ще дойде моментът да я укротя. Пръснах много време и пари, за да придобия Рейвън — продължи той. — Само ако направиш нещо, за да ме лишиш от това, което е мое, горчиво ще съжаляваш.
— Колко удобно, че Дария умря, за да можеш да се домогваш до Рейвън, нали?
— Да, удобно — повтори Уолдо, без да се задълбочава. — Но е законно, Дрейк. Самият папа ми даде позволение да се оженя за Рейвън.
— Да ти е честита — каза Дрейк.
Думите излизаха лесно от устата му, макар че не беше сигурен дали иска да каже точно това. Рейвън беше станала съблазнителна жена. Кой мъж не би я искат? Излъчваше чувственост и същевременно невинност. Но беше ли наистина така невинна, както изглеждаше? Подразни се от мисълта, че Уолдо е запалил искрата на страстта у нея.
— Двамата с Рейвън просто си говорехме за старите времена.
— Стой далече от нея, братко. Не получи Дария, няма да получиш и Рейвън. Девствеността й принадлежи на мене. Ти си гледай турнира. — Изражението му стана замислено, после се усмихна приветливо на Дрейк. — Може да ти изпратя един мях от личното вино на Дъф като утешение — каза той накрая. — Като братски жест, нали разбираш.
Приятелското ухилване на Уолдо мина без отговор.
— Чудесно те разбирам, братко.
Проницателният му поглед не се отдели от гърба на Уолдо, докато брат му се отправяше към кулата.
Внезапно Дрейк забеляза нещо, което лежеше на земята, и спря да го вземе. Беше тънкият воал, който беше покривал блестящата коса на Рейвън. Явно беше паднал, когато той я бе сграбчил. Усмихна се и го мушна в дрехата си.
Оръженосецът на Дрейк го чакаше, когато той се прибра в лагера си. Момъкът седеше пред палатката под лунната светлина и лъскаше черната броня на Дрейк и шлема му. Той скочи, когато Дрейк влезе в палатката.
— Всичко е наред, милорд. Бронята ви е излъскана и оръжията ви са в добро състояние. Имате ли нужда от нещо друго?
— Не, Евън. Можеш вече да си лягаш.
Евън излезе приведен от палатката и се сблъска с широкия гръден кош на сър Джон ъф Марлоу.
— Лорд Дрейк дали си е в палатката? — запита Джон.
— Да, сър Джон, тъкмо се върна от банкета.
Джон пропусна Евън да си върви и влезе в палатката. Дрейк го посрещна дружелюбно.
— Виждам, че още можеш да се държиш изправен след банкета — пошегува се той.
— И аз като тебе ще се състезавам утре в игрите. Многото пиене притъпява сетивата. А и бирата, която лорд Дъф ни поднесе, беше вкиснала. Може би пази добрата бира за себе си.
Дрейк чу приближаващи стъпки и изтегли меча си.
— Кой е там?
— Човек на лорд Уолдо. Моят господар ви изпраща мех с вино за добър сън.
— Този човек вино ли каза? На всяка цена го покани да влезе, Дрейк.
— Влез — покани го Дрейк.
Уолдо по принцип не мислеше за другите. Дрейк се запита какво ли е намислил неговият несъщ брат.
Войникът, облечен в цветовете на Еър, синьо и златно, влезе приведен в палатката и остави меха на походната маса.
— Лорд Уолдо изпраща вино и своите поздрави на Черния рицар — изрецитира мъжът.
Дрейк погледна меха с подозрение.
— Хубаво френско вино — побърза да добави войникът. — Най-доброто в замъка.
— О — въздъхна Джон, без да споделя въздържаността на Дрейк. — Доброто френско вино се намира трудно. Напълни чашите, приятелю, и да вдигнем тост за утрешния успех.