Тази нощ или никога
- Автор: Джой Дара
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тази нощ или никога». Краткое содержание книги:
Но не предполага, че свободните му дни са към края си. Защото малката решителна Хлое е решила да го направи свой и само свой. Трябва само да скрои добър план, за да го стори. И огнената червенокоса красавица намира начина…
Защото какво по-хубаво от това да победиш Дон Жуан в собствената му игра.
Първо, той бе прекалено опитен, за да може тя дори и да си помисли, че би успяла да го контролира. Никога не би могла да го спре, ако реши да я обладае. Второ, ако той открие колко е неопитна, докато мигне, вече ще е отпрашил за Лондон.
Тъкмо когато устните му се навеждаха към нейните, тя светкавично вдигна ръка пред лицето си, за да предотврати докосването им.
— Какфо правиш? — изфъфли той с приглушен глас и устни, долепени до пръстите й.
— Не, не можем — тя говореше кратко и ясно, за да може той да я разбере.
Ръцете му, обвити около кръста й, се стегнаха още повече. Той леко отмести устата си, за да може да говори.
— Какво искаш да кажеш с това не можем? Разбира се, че можем! Ти самата каза, че…
Хлое поклати глава.
— Това е… семейна традиция за жените Фонболар. Никога не избързваме със семейното ложе.
Това поне бе вярно, доколкото и бе известно. И звучеше като добро извинение.
— Традиция? — той гледаше така, сякаш никога не бе чувал тази дума. — Какво ми пука за някаква си смешна традиция? Не ставай глупава, хайде да…
— Не, Джон, говоря ти сериозно. Не преди сватбата.
Ето как изглеждали женкарите, когато им откажат, удиви се тя. И сигурно за него изживяването е съвсем непознато.
Джон бе ядосан, и то повече, отколкото бе готов да си признае. Как така не?
— Това не го разбирам. Нали ти вече…
Хлое преглътна. Смелост!
— Сега е различно. Ти ще бъдеш мой съпруг. Според традицията трябва да почакаме.
Ето, това вече звучи съвсем убедително.
Той я наблюдаваше съсредоточено.
— Хмм.
Да не би да подозира нещо? Хлое реши, че се налага да отклони мислите му в друга посока.
— Искам да кажа, ако беше някой друг, ами… всичко щеше да е наред.
Тя го погледна изпод вежди.
Джон изглеждаше направо сащисан.
— Нима… нима твърдиш, че би легнала с друг, а не с мен?! — задавено попита той.
— Да, разбира се. Всъщност нашето споразумение би могло да не влиза в сила, докато се оженим, затова… — тя остави мисълта си многозначително недоизказана.
Той просто я гледаше, онемял от слисване.
Поела бе голям риск, но за момента това бе крайно наложително.
— И двамата можем да се чувстваме свободни, така да се каже, до деня на сватбата. Ако искаш, де — тя закима ентусиазирано, за да го подразни още повече.
Като видя, че мускулчето на челюстта му заигра, разбра, че тактиката е била успешна.
Моля те, не се съгласявай, Джон. Хлое чакаше отговора му като на тръни. Защо най-после не кажеш нещо?
— Колкото до мен — най-сетне процеди той през стиснати зъби, — споразумението вече е в сила. Ще чакаме. И двамата.
Тя едва се сдържа да не го прегърне възторжено. Но вместо това просто се престори, че й е все едно и сви рамене.
— Както искаш.
Капитулацията й мъничко го поуспокои, макар все още да изглеждаше доста сърдит.
— Това значи ли, че не можем поне да се целунем преди сватбата?
— По-добре да не го правим — отвърна Хлое. — Май никога не мога да се спра само с целувка — довери му тя.
Изумрудените очи се присвиха.
ГЛАВА ТРЕТА
МОРИС НА ЛОВ ЗА ВИКОНТИ
— Двамата с Джон ще се женим.
Всички млъкнаха слисани.
Хлое бе решила да съобщи за съдбовната промяна в живота си веднага щом се съберат всички във всекидневната след вечеря. Примката бе метната на врата на негодника и тя прецени, че моментът е подходящ да я постегне малко.
Джон направо щеше да я изпепели с поглед.
Е, какво е очаквал? Тя отвърна на погледа му с котешка усмивка. Съжалявам, Джон, но не ти се полага никаква милост.
Графинята тъкмо бе приключила с коментара си за събитията във Франция, като каза, че нищо вече не е същото, откакто парижките тълпи нахлузиха онази червена шапчица върху главата на Луи. При съобщението на Хлое тя се облегна назад в креслото си, а ръката й докосна гърлото по начин, недвусмислено означаващ колко е шокирана.
Явно ужасиите на режима във Франция не можеха да съперничат на тази новина.
Дитер изсумтя, а Шнапс показа зъба си.
Морис първи успя да се съвземе. С очи, блеснали от неописуемо задоволство, той отправи към племенника си многозначителен поглед.
— Хо-хо!
Джон се размърда неловко на стола, но предпочете да не среща погледа на вуйчо си. Даде вид, че пасторалната сцена, изрисувана на тапета вляво от него, му се струва страшно интересна.
Морис си затананика същата песничка, както преди онази за мишката и котката.