![Стълба към небето [Heaven's Reach - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/2/8/stlba-km-nebeto-heaven-s-reach-bg-download.jpg)
Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]
- Автор: Брин Дэвид
- Серия: Ъплифт #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]». Краткое содержание книги:
Дейвид Брин е създал галактическа панорама на чудеса и мъдрост, прозрения и приключения — и разкрива загадки, които може би лежат в сърцето на вселената.
Мислите на Джилиън се насочиха към реликвите в кабинета й, някои от които бяха безценни. Дори самото загатване за съществуването им вече бе разтърсило Цивилизацията на Петте галактики.
Първа беше мумията с прякор Хърби. Труп на извънземен, толкова древен, че загадъчната му усмивка можеше да се дължи на шега, казана преди милиард години. Другите предмети бяха също толкова предизвикателни — или прокълнати. Беди преследваха „Стрийкър“ още откакто екипажът му бе започнал да събира неразбираеми за него неща.
„Предмети на Съдбата.“ Така бе нарекъл тайнствения товар на „Стрийкър“ един от Старите на Многоизмерния свят.
„Подходящо наименование. Всички онези отвратителни съкровища ще бъдат смазани, след като скочим в новата точка на прехвърляне.“
Поне щеше да има удоволствието да види как изражението на Хърби най-после се променя в последния миг, в който границите на реалността светкавично се свиеха от десет измерения.
Едната стена на заседателната зала бе заета от холос на Измунути — гигантски вихрещи се облаци, по-огромни от орбитата на Земята, бушуващи и променящи се, докато Нис излагаше последната информация на галактически седем с тимбримски акцент.
— Джофурският боен кораб остави последните примамки волно да се носят из космоса. Освободен от тяхната тежест, „Полкджхи“ е по-подвижен и насочва ужасния си корпус към новата точка на прехвърляне. Целта им е да достигнат разбудения възел преди „Стрийкър“.
— Могат ли да ни изпреварят? — попита на англически Джилиън.
Холограмата на Нис замислено се завъртя.
— Струва ми се малко вероятно, освен ако не използват някакъв опасен вид вероятностен двигател, което не е типично за джофурите. Загубиха много време, докато се насочваха към по-старата точка на прехвърляне. Близостта на нашата траектория до Измунути би трябвало да даде възможност на „Стрийкър“ да пристигне пръв… каквото и да ни донесе това.
Джилиън не обърна внимание на сарказма на компютъра. Повечето от екипажа изглежда бяха съгласни с решението й. При отсъствието на други възможности, смъртта е по-приемлива, щом отнасяш врага със себе си.
Положението с джофурите очевидно беше стабилно, затова тя промени темата.
— Какво можеш да ни докладваш за другите кораби?
— Двете загадъчни флотилии, които неотдавна засякохме в атмосферата на Измунути ли? След като се консултирах с тактическите архиви, заключих, че трябва да действат съвместно. Нищо друго не може да обясни близостта им, докато се опитват да избягат от неочакваните плазмени бури.
— Сътрудничество между механоиди и дишащи водород? — с колеблив, нисък и дрезгав глас, разнасящ се от сребристия купол, възрази Ханес Суеси. — Струва ми се странно.
Вихрещото се петно изобрази нещо като кимване.
— Така е. Различните класове живот рядко си взаимодействат. Но според нашия пленен клон на Библиотеката, това се случва, особено когато някой жизненоважен проект изисква съчетаването на дарбите на два или повече класа.
Най-новият член на корабния съвет подсвирна, за да привлече вниманието. Главният пилот Каа не използваше ходещо устройство, тъй като всеки момент можеше да се наложи да се върне към задълженията си. Младият делфин заговори от пълен с течност тунел, който минаваше покрай стената близо до масата:
За да подчертае думите си, Каа удари с перки и във водата засъскаха мехурчета. Джилиън преведе свистопоемата на Сара Куулън, която никога не беше учила тринарен.
— Каа пита какъв проект би могъл да си струва рисковете от преминаването през звезда.
— Може би аз съм в състояние да отговоря — енергично кимна Сара. Младата джиджойка поглади поставения пред нея черен куб — персоналното алгоритмично устройство, което й бе дала Джилиън. — Още откакто забелязахме тези странни кораби, се питах каква особеност на Измунути би могла да привлече тук същества от някаква далечна система. Например собствените ми предци. След като преминали през нормалната точка на прехвърляне, те продължили през външните части на атмосферата на тази гигантска звезда. Всички тайно-кораби на Джиджо скрили следите си по този начин.
„И ние се сетихме за това — тъжно си каза Джилиън. — Но трябва да съм допуснала грешка, след като ротените успяха да ни проследят и издадоха убежището ни и Шестте раси.“
Тя забеляза, че лейтенант Тш'т гледа към нея. Може би с укор за това, че бе въвлякла „Стрийкър“ в такава беда? Окото на делфина оценяващо я наблюдаваше, докато Сара продължаваше да говори.