Децата на Дюна [Children of Dune - bg]

Автор: Херберт Фрэнк
Серия: Дюна (bg) #3
Язык: болгарский
Переводчик: Александър Бояджиев
Жанр: Научная фантастика

Электронная книга - «Децата на Дюна [Children of Dune - bg]». Краткое содержание книги:

Месията на Дюна Пол Муад’диб е мъртъв… Планетата започва бавно да се променя благодарение на човешките усилия — сред безкрайните и пустини се появяват зеленина и свободно течаща вода. Но и сега мечтата не е постигната — измененията в климата са смъртоносни за гигантските пясъчни червеи, на които се крепи могъществото на Аракис. Управлението на Атреидите отново е заплашено от техния най-голям враг — генетично „преродения“ барон Владимир Харконен.
Всички тези предизвикателства се стоварват върху децата на Муад’диб Лето и Ганима… и създават впечатляваща градация на напрежението в едно от върховите фентъзи-постижения за всички времена.

Перейти на страницу:

Джесика претегли непосредствените потребности с мълниеносен ход на мисълта си. Едва забележим знак на ръката й към Гърни щеше да доведе до моменталната смърт на Джавид. Можеше да стане веднага заради ефекта, както и по-късно и на по-спокойно място, така че да прилича на нещастен случай.

Когото се стремим да прикрием вътрешните си подбуди, целият организъм вие от измамата — помисли тя. Подготовката в „Бин Джезърит“ зависеше от това откровение — да издигне посветените над привидността и да ги научи да четат в разкритата човешка природа на останалите. Тя прецени като твърде ценна интелигентността на Джавид, защото бе помогнала за временното постигане на равновесие. Ако той е готов да бъде склонен, можеше да се окаже нужната бръмка на веригата, пролуката към жреческото съсловие в Аракийн. Освен това бе човек на Алая.

— Моята официална група трябва да остане малка — каза Джесика. — Все пак имаме място за едно попълнение. Джавид, ще дойдеш с нас. Съжалявам, Зебаталеф. Джавид… ще присъствам на тази, ъъ, тази церемония, ако настояваш.

Джавид си позволи да въздъхне дълбоко и да заяви с тих глас:

— Както нареди майката на Муад’Диб.

После погледна към Алая, към Зебаталеф, отново към Джесика и добави:

— Болно ми е, че трябва да забавя срещата с вашите внуци, но, все пак, налагат го неща от първостепенна важност за държавата.

Добре — помисли Джесика. — Наистина е делови човек, повече от всички присъстващи. След като определим подходящата монетна система, ще го купим.

Тя установи, че е доволна от неговата настойчивост във връзка с важната церемония. Тази малка победа щеше да засили позициите му в отношенията с другите. Знаеха го и двамата. Приемането на ритуала можеше да бъде смятано за аванс срещу по-нататъшни услуги.

— Предполагам, че си уредил превоза — каза тя.

„Давам ви за пример пустинния хамелеон, чиято способност да съчетава много добре своя цвят със заобикалящата го среда ви казва всичко, което трябва да знаете за корените на екологията и основите на персоналната идентичност.“

Сборник обвинителни речи от Хрониката на Хейт

Приседнал, Лито свиреше на малкия балисет, изпратен за петия му рожден ден от Гърни Халик, ненадминатия майстор на инструмента. След четири години упражнения бе достигнал добро владеене на балисета, макар че двете допълнителни басови струни все още го затрудняваха. Музиката му носеше спокойствие, поне за определени вълнения и смутове; Ганима не бе пропуснала да отбележи този факт. Сега той седеше в здрача върху една издатина на оголената огромна канара, в чийто подслон се намираше Сийч Табър, и подрънкваше леко по струните.

Ганима бе застанала зад него, а дребната й фигурка излъчваше категорично несъгласие. Тя не искаше да излезе навън, след като бе научила от Стилгар, че баба им е била забавена в Аракийн. Особено пък — с приближаването на нощта. В опита си да предприеме нещо, за да раздвижи своя брат, тя попита:

— Какво е това, дето дрънкаш, а?

Вместо да отговори, той подхвана друга мелодия. За първи път, след като бе получил подаръка, в Лито отчетливо се затвърди убеждението, че балисетът е изработен от истински майстор в този занаят на Каладън. Той бе наследил богатството на множество памети, които можеха да събудят у него силна носталгия по красивата планета, където господар беше Дворът на атреидите. Достатъчно бе да преодолее вътрешните си бариери на фона на тази музика, за да чуе гласове от ония времена, когато Гърни е вземал балисета, за да отвлече от грижите своя приятел и повереник Пол Атреидски. Докато инструментът звучеше в собствените му ръце, Лито чувстваше физическото присъствие на своя баща. Продължаваше да свири и с всяка изминала минута установяваше все по-тясна връзка с балисета. Тъй както долавяше и пълното вглъбяване в себе си, въпреки че мускулите на един деветгодишен човек все още нямат размерите и формата, нужни за изразяване на вътрешната духовна мощ на музиката.

Ганима нетърпеливо потрепваше с крак, без сама да усети, че бе влязла в ритъма на братовото си изпълнение. Свивайки устни, Лито изведнъж прекъсна познатата мелодия и опита с друга песен, която беше по-стара от всичко, свирено от Гърни. Била е вече стара, когато свободните са се преселили на петата поред планета. В текста отекваше тема от Зенсуни(*); той чуваше думите в паметта си, докато пръстите му извличаха колеблив вариант на мелодията:

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?