Брачна авантюра
- Автор: Гарууд Джули
- Серия: crown’s spies #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Брачна авантюра». Краткое содержание книги:
— Боже мой, Сара, ти си дошла дотук сама? — попита ужасена леля Нора.
— Да — отговори Сара. В гласа й се долавяше гордост. — Държа моята охрана в бойна готовност, така че можеш да престанеш да се мръщиш. Не ми се наложи да използвам слънчобрана си, за да попреча на някой минувач с лоши намерения да действа. О, Господи! Забравила съм хубавия си чадър на прозореца.
— Остави го! — нареди леля й, когато Сара понечи да се върне. — Ако останем тук още малко, ще попаднем направо в лапите на дявола. Сега ми дай ръката си, скъпа. Ще се облегна на теб, и да тръгваме. Ти наистина ли вървя пеша до тук, Сара?
Сара се разсмя.
— Да си призная не вървях, а по-скоро тичах почти през цялото време. Бях много изплашена, Нора, но всичко мина благополучно. Знаеш ли, изглежда че всички тези приказки за опасностите, които криели улиците, са доста преувеличени.
Двете жени тръгнаха бавно надолу но тъмната тясна улица и смехът на Сара постепенно заглъхна зад тях. Каретата ги чакаше зад ъгъла. Сара помогна на леля си да се качи в черното купе и в същия миг един закоравял злодей се втурна към тях. Нейтън попречи на намеренията му само като пристъпи към осветената от лунна светлина улица. Мъжът го погледна, обърна се и бързо се шмугна отново в сенките.
Нейтън помисли, че възрастната жена може би го е видяла. Тя беше погледнала встрани, тъкмо когато той изскочи напред, но тъй като тя отново се обърна, без да извика или да предупреди племенницата си, реши, че зрението й трябва да е отслабнало доста с годините.
Сара със сигурност не беше открила досега неговото присъствие. Тя се пазареше разгорещено с кочияша за цената. Накрая беше принудена да се съгласи със солената такса и се качи при леля си в каретата. Потеглиха и Нейтън сграбчи задния парапет на каретата и скочи. Тя се олюля от допълнителната тежест, преди отново да набере скорост.
Сара беше убедена, че да организираш собственото си отвличане е лесна работа. Нейтън я беше чул да казва на леля си, че ще напуснат Лондон с кораб. Затова предположи, че крайната им цел е пристанището. Но каретата зави в улица край брега и рязко спря пред една от най-известните кръчми на града.
Тя беше тръгнала да търси проклетата брачна халка, предположи Нейтън и изръмжа от яд. Той скочи на земята и застана в осветеното пространство зад каретата. Искаше мъжете, които се мотаеха пред кръчмата, добре да го виждат. Разкрачи се и се стегна, готов да се бие, сложил дясната си ръка върху дръжката на камшика, затъкнат в колана му. Изгледа намръщено насъбралите се.
Те също добре го огледаха. Трима от по-страхливите бързо се шмугнаха в кръчмата, докато останалите се облегнаха на каменната стена. Но погледите им упорито бяха забити в земята.
Кочияшът слезе от капрата, получи нови указания и влезе в кръчмата. Минута по-късно се върна, като мърмореше, че трябва добре да му се заплати за всички неприятности, които е трябвало да изтърпи. После се качи на капрата.
Изминаха още няколко минути преди вратата на кръчмата да се отвори. Оттам излезе мъж с кисела физиономия и голямо шкембе. Беше облечен в измачкани и изцапани дрехи. Непознатият приглаждаше мазната коса, която непрекъснато падаше върху челото му. Той застана до каретата и наперено обяви:
— Моят господар, Хенри Уинчестър е толкова пиян, че не може да излезе — съобщи той. — Ние идваме в тази част на града, когато не искаме да ни безпокоят — добави съвсем ненужно той. — Дойдох вместо него, миледи. Кочияшът каза, че имало една дама, която искала нещо и аз мисля, че съм точно човекът, от когото се нуждаете.
Той самодоволно започна да се почесва по слабините, докато чакаше с нетърпение отговор на предложението си.
От него лъхна такова зловоние, че Сара запуши носа си с напарфюмираната си кърпичка, обърна се към леля си и прошепна.
— Познаваш ли го?
— Да — отговори леля й. — Казва се Клифърд Дъгън, Сара. Той помогна на чичо ти да ме хване.
— Той удари ли те?
— Да, скъпа, удари ме — отговори Нора. — Няколко пъти.
Слугата, за когото говореха, не можеше да ги разгледа в тъмнината на каретата. Той се наведе напред.
Нейтън излезе от сянката зад каретата. Имаше намерение да разкъса на парчета този нахалник, който хвърляше обидни погледи на невястата му. Но в същия миг се спря, защото видя един юмрук в бяла ръкавица да излита от отворения прозорец. Чу се звук, който без съмнение беше от удара върху големия като патладжан нос на мъжа.
Клифърд не беше подготвен за такова нападение. Той залитна назад, оплете крака и зави от болка. После се срина на земята. И започна да бълва една след друга непристойни ругатни, докато се опитваше с усилие да се изправи на крака.