Амазония
- Автор: Ролинс Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Амазония». Краткое содержание книги:
Четири години по-късно неговият шеф получава съобщение от бразилска морга, потвърждаващо смъртта.
В свръхсекретна папка има фотография на агента, направена преди убийството. На снимката той е размахал единствената ръка,
която му е останала, след като снайперски куршум е отнесъл другата.
В друга свръхсекретна папка се съхранява фотографията, направена в моргата.
На нея се вижда тялото на агента с две ръце.
Какво се е случило там?
Специално подбран екип от учени и военни се отправя на експедиция, за да разбере истината.
На всяка цена!
— Може би ще мога да ви помогна — предложи Коуве. Какви лекарства й дадохте?
Кели му съобщи няколко названия и отмести кичур коси, полепнали върху изпотеното й чело.
Коуве кимна, отвори кутията с рибарски принадлежности и от едно от многото й отделения извади кесийка.
— Трябва ми сламка.
Една от сестрите се отзова незабавно на думите му. Натан предположи, че професор Коуве не идва в болницата за първи път. Тук едва ли имаше човек, по-вещ в местните болести и лечението им.
— Какво правите? — попита Кели с почервеняло лице.
— Излезли сте от невярна предпоставка — отвърна той спокойно, като тъпчеше сламката с прашец от кесийката. — Гърчовете, предизвикани от „болестта на електрическата змиорка“ не са проява на смущение на централната нервна система, като епилепсията например. В случая се дължат на наследствено химическо неравновесие в течността на гръбначния стълб. Това заболяване е присъщо единствено на няколко племена яномамо.
— Искате да кажете, че става дума за наследствено неравновесие в обмяната на веществата?
— Точно така. Като фавизма сред някои средиземноморски родове или „мазната болест“ сред маронските племена на Венецуела.
Коуве отиде при детето и даде знак на Натан да се приближи.
— Стисни я, за да не мърда.
Натан притисна главата на момиченцето към възглавницата.
Шаманът постави единия край на сламката в ноздрата на детето и духна съдържанието й.
— Вие доктор Родригеш ли сте, главният лекар на болни? — попита Кели, застанала зад гърба му.
— Не, мила. Аз съм местният шаман.
Кели го погледна със смесица от недоверие и ужас. Преди да успее да възрази, гърчовете на детето започнаха да стихват. Първо, по-бавно, после, по-бързо.
Коуве повдигна клепача на детето. Руменината по лицето му започна да се появява отново.
— Установих, че поемането на някои лекарства през синусовите мембрани е почти толкова действено, колкото и венозната инжекция.
— Дава резултат — каза удивена Кели, без да откъсва поглед от детето. Коуве подаде торбичката на една от сестрите.
— Доктор Родригеш скоро ли ще дойде?
— Вече се свързах с него, професоре — отвърна сестрата и погледна часовника си. — Би трябвало да пристигне след десетина минути.
— Нека през следващите двайсет и четири часа момичето получава по една доза веднъж на три часа, а после, по веднъж дневно. Това би трябвало да я стабилизира в достатъчна степен, за да може да се пристъпи към лечението на останалите увреждания.
— Разбрах, професоре.
Тама разтвори очи. Погледът й се плъзна по непознатите хора и се изпълни със страх и смущение. Накрая обаче очите й срещнаха погледа на Натан.
— Иако башо — промълви детето.
— Да, твоят маймунски брат е тук — успокои го той на яномамо, като погали детето по главата. — Нищо ти няма. И татко ти е тук.
Една от сестрите доведе Такахо. Когато видя дъщеря си в съзнание и говореща, падна на колене. Престана да демонстрира твърдост и с облекчение се разплака.
— Ще се оправи — увери го Натан.
Коуве взе кутията си за рибарски принадлежности и тръгна към изхода. Натан и д-р О’Брайън го последваха.
— Какво имаше в този прах? — запита лекарката.
— Прахът представлява стрита лиана от кананема. Натан побърза да обясни думите му на нищо неразбиращата лекарка.
— Лиана на пълзящ коноп. Същото растение, което племенният шаман запали! за да съживи момичето в селото. Аз вече ви разказах това.
Кели поруменя от неудобство.
— Предполагам, че ви дължа извинение… Не мислех… Искам да кажа, че не можех да си представя, че…
Коуве я потупа по ръката.
— Западният етноцентризъм тук е добре познат. Няма защо да се притеснявате от него. Той просто вече е преодолян — добави, като й смигна приятелски.
Натан обаче не прояви чак такава любезност.
— Следващия път се освободете от предубежденията си, когато ви се казва нещо — смъмри я.
Тя прехапа устните си и се обърна.
Натан внезапно съобрази, че се бе държал като простак. През този ден бе изживял много тревоги и страхове и нервите му се бяха изопнали. Лекарката просто се бе опитала да помогне. Не трябваше да и говори по този начин. Редно бе да се извини.
Преди обаче да успее да каже нещо, вратата се отвори и във фоайето се появи висок червенокос мъж с камуфлажна униформа и овехтяла бейзболна шапка на „Ред Сокс“. Той забеляза Докторката.
— Кели, ако си приключила с предаването на пратките, добре е да тръгваме. Открих лодкар, който е готов да ни отведе нагоре по реката.
— Да, да, вече уредих — отвърна лекарката. После се обърна към Натан и Коуве: — Благодаря ви.