Брачно предложение
- Автор: Фийдър Джейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Брачно предложение». Краткое содержание книги:
тайната полиция, Фредерик Лейси. Той бе спасил кожата си за сметка на Шарлот — и за да си отмъсти за отдавнашното унижение, което му бе нанесъл Джак Фортескю.
През следващите години Лейси си плати скъпо и прескъпо за подлостта. Цялото му състояние премина в ръцете на отмъстителя — само с едно изключение. Лейси бе лишил Джак от любимата му сестра, затова Джак искаше да вземе сестрата на Лейси и да получи от нея онова, което му липсваше, за да увенчае отмъщението си. Фредерик Лейси вече се пържеше в пъкъла, но дори адският огън беше нищо в сравнение със знанието, че е тотално унищожен от ръцете на мъжа, когото беше презирал през по-голямата част от своя жалък живот.
Както винаги, тази представа изпълни Джак с дълбоко удовлетворение. Арабела Лейси не беше това, което очакваше, но как би могъл да предвиди, че усамотено живеещата в провинцията стара мома е толкова смела, решителна и самоуверена? И толкова войнствена. Не че това променяше нещо в плановете му. Така или иначе щеше да се ожени за нея.
Когато искаше да постигне нещо, той беше способен да прояви невероятно търпение.
3
— Това е положението — заключи Арабела и удостои иконома и икономката с топла и, надяваше се, окуражителна усмивка.
— Простете, мадам, но не е справедливо. Просто не ми го побира умът — рече с треперещ глас мисис Елиът. — Толкова внезапно… смъртта на негово благородие… Искам да кажа, той беше млад човек. — Тя се намръщи. — Естествено, при живота, който водеше… е, не ми се полага да го критикувам. — Тя погледна многозначително Франклин, който кимна.
Арабела се въздържа да отговори. Насилствената, преждевременна смърт на брат й със сигурност щеше да бъде главната тема за разговор в кухнята през следващите седмици и месеци. И предмет на какви ли не спекулации.
По-добре да върне разговора към настоящето.
— Негова светлост каза, че не възнамерява да прави промени в къщата и никой не бива да се страхува за мястото си.
— Все пак ще има промени, мадам — възрази мисис Елиът и изтри ръце в престилката си. — Това се разбира от само себе си.
Арабела въздъхна.
— Да, сигурно ще има, но бих се учудила, ако херцогът прекарва много време на село. Лондон вероятно е много повече по вкуса му. Възможно е да го виждате твърде рядко.
— Бих казала, че като цяло е много изискан джентълмен — рече икономката. — А пък камериерът му е още по-изискан. — Отново смръщи нос и обясни недоволно: — Само ми създава ядове с нахалството си… Негова светлост има нужда от това, това не се прави така, онова не бива да е иначе, негова светлост не е свикнал с тези работи… Трудно ще го издържа. Права ли съм, мистър Франклин?
— Права сте, мисис Елиът — въздъхна достойният иконом. — Хлапакът си придава важност.
Арабела с мъка потисна въздишката си. За разлика от брат си тя се държеше с персонала непринудено и приятелски — такъв беше характерът й. В момента обаче не беше в настроение да слуша оплаквания. Имаше си свои грижи.
— Е, с времето всичко ще се уреди — отговори успокоително. — Както казах, не мога да си представя, че негова светлост ще се задържи дълго в имението. Освен това съм сигурна, че като си замине, ще вземе със себе си и слугите си.
— Но какво ще стане с вас, милейди? — попита загрижено икономката. — Къде ще отидете?
— Още не съм сигурна — отговори Арабела. — Вероятно при роднините в Корнуол. Ще мине известно време, докато се подготвя за заминаване, и херцогът беше така любезен да ми позволи да остана тук.
Мисис Елиът поклати глава.
— Позволете, но това не е прилично, милейди. Неомъжена дама… — Отново поклати глава и промърмори: — Какво ли си е мислил лорд Дънстън… да не се погрижи… — Тя се изчерви и замлъкна. Знаеше, че няма право да обсъжда действията на господарите си.
Арабела тръсна глава и отговори рязко:
— Няма да общувам с херцога. Ще се ограничавам със стаите си, няма да излизам от моето крило. Вие ще поднасяте храната на негова светлост в покоите му, а аз ще се храня в моя салон. Оттук нататък ще получавате нареждания от негова светлост. Ще съобщавате за посетителите направо на господаря на дома. Той е длъжен да им разяснява каква промяна е настъпила. О, разбира се, с изключение на приятелите ми — добави бързо тя.
— Ако дойде например мис Барат, не е нужно да съобщавате на херцога. Разбрахме ли се, Франклин?
— Много добре, мадам. — Икономът направи поклон, за да скрие недоволството си, че тя си позволяваше да му припомня един толкова естествен факт.