Хроники
- Автор: Фроасар Жан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитър Банков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хроники». Краткое содержание книги:
Към втората дружина се числяха: графът на Херфорт и Нортхентън, граф Д’Арондиел, владетелят на Роос, владетелите на Люси, на Перси, на Ньофвил, на Брейстън, на Хелинтън, на Мултън, на Фил Уатиер, на Фил Уарин и мнозина други или общо 1200 рицари и 4000 стрелци.
Третата дружина оглави сам кралят наедно с мнозина доблестни воини и оръженосци и тя наброяваше към 1500 рицари и още 6000 стрелци.
След като се строиха по дружини и предначертаха план за действие и след като определиха всекиму бойната задача, доведоха пред краля гиздава бяла кобилка. Той я яхна и обиколи редиците, като се стараеше да повдигне духа на людете си и ги насърчаваше всинца да изпълнят, каквото повелява чест и дълг. И се кълнеше в мило и драго, че ако са преплавали морето и им предстои да рискуват живота си в бран, то е само и само, за да защитят справедливостта и законното му право на наследник, което Филип Дьо Валоа упорито му отказва и потъпква. Всички, които дочуваха словата му, отвръщаха, че ще се стараят и вярно ще отбиват дълга си, докле кръв блика в жилите им. Кралят поблагодари, сетне се повърна назад при дружината си, слезе от кобилата, застана редом с людете си и изпрати да доведат сина му. Принцът се яви, съпроводен от четирима телохранители, а именно: месир Жеан Камдос, месир Биетремьос Дьо Бру, месир Джеймс Д’Одьоле и месир Гийом Пениел. Юношата коленичи пред баща си, а кралят го улови за ръката, целуна го, провъзгласи го за рицар и като го отпрати при дружината, която оглавяваше, заръча на спътниците му зорко да бдят над него, а те отвърнаха, че достойно ще изпълнят дълга си.
Когато общото вълнение попремина, дружините се строиха и равниха, както вече споменахме, и маршалите разпоредиха всеки да седне на земята и да постави лъка или шлема пред себе си, та да му е под ръка щом засвири сбор. Тъй и сториха, като по този начин се отдадоха на отдих и отмора.
Прочее, нека се върнем отново към краля на Франция и към французите, които се бяха установили в Абвил.
ФРАНЦУЗИТЕ ИЗПРАЩАТ РАЗУЗНАВАЧИ. НЕПОДЧИНЕНИЕ НА КРАЛСКАТА ЗАПОВЕД
Нея събота сутринта, след литургията в манастирската обител Свети Петър, отседналият в Абвил крал на Франция нареди на тръбачите да свирят сбор из улиците на града, та да станат бойците, да грабнат оръжие и да се изнесат в полето. При звука на кралските тръби всичко живо се въоръжи и се стегна за бой — от сеньора до простия войник — и тъй много бяха, че половин ден и повече се изтегляха от Абвил. Ала трябва да знаете, че не е било някога знатни люде, чието призвание са умението и вещината в ратоборните дела, да опразват голям град, изнасяйки се на полето, в по-страшна бъркотия от французите. Кралят също пое към полето, сподирен от месир Жеан Дьо Ено и от владетеля на Монморанси, а скоро след тях потеглиха кралят на Бохемия и синът му месир Карл, но всичко се вършеше безредно и никой никого не изчакваше. Като се поотдалечиха от Абвил, някой се обърна към краля:
— Сир, добре ще е да изпратите съгледвачи напреде да разузнаят разположението на неприятеля.
Кралят отвърна:
— Да се пратят съгледвачи!
Избраха четирима рицари опитни във военните работи, които ще назова по име: най-първо, Мон Дьо Базел, сетне владетелите на Базел и Биожьо, месир Мил Дьо Ноайе и месир Луи Испански. Тези рицари се отделиха от войската и препуснаха напред току до сами англичаните, и онези да бяха пожелали, можеха да хвърлят стрели по тях, но не го сториха. Седяха си по местата и ги наблюдаваха мълчешком. След като разгледаха и разучиха разположението им, четиримата рицари поеха обратно. Пресрещнаха своите, които се движеха в безпорядък — кой на кон, кой пешком, — и заставиха мнозина да спрат на място и да не вдигат шум, гълчейки ги: