Сигнал за опасност
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «Сигнал за опасност». Краткое содержание книги:
Затова е взел мерки да запази тайната.
Разработената от него система за ранно предупреждение реагира мигновено на всеки сигнал за опасност. Задаващият неудобни въпроси детектив е елиминиран светкавично. Хоби въздъхва с облекчение. Но изпълнената с решимост клиентка на убития си спомня едно име от миналото.
Минаха по моста Трайбъроу и влязоха в Манхатън по 125-а улица. Продължиха на запад до Рузвелт Скуеър. Ричър накара шофьора да спре там, огледа се и се замисли. Искаше да намери някой евтин хотел, но същевременно с работещи телефони. И цели телефонни указатели. Прецени, че в този квартал не може да открие място, отговарящо и на трите изисквания. Все пак слезе и плати. Където и да отидеше, щеше да извърви последното разстояние пеша. Да бъде сам. Това също отговаряше на навиците му.
Двамата млади мъже в изпомачканите костюми от по хиляда долара изчакаха, докато Честър Стоун си отиде, после влязоха в кабинета, минаха между мебелите и застанаха мълчаливо пред бюрото. Хоби вдигна очи към тях и отвори едно чекмедже. Сложи настрана подписаното споразумение и снимките и извади бележник с жълти листа. После опря куката върху бюрото, обърна се така, че слабата светлина от прозорците да осветява здравата страна на лицето му, и попита:
— Е?
— Тъкмо се върнахме — отговори единият.
— Имате ли информацията, която поисках?
Вторият кимна. Седна на канапето.
— Търсеше човек на име Джак Ричър.
Хоби записа името в жълтия бележник.
— Кой е той?
Последва кратка пауза.
— Не знаем — отговори първият след това.
Хоби кимна замислено.
— Кой е бил клиентът на Костело?
Още една пауза.
— Не знаем — отговори мъжът.
— Това се доста важни въпроси — отбеляза Хоби.
Онзи го погледна мълчаливо, смутен.
— Не помислихте ли, че трябва да зададете тези доста важни въпроси?
Вторият кимна.
— Зададохме ги. Задавахме ги като откачени.
— И Бил Костело не пожела да ви отговори?
— Щеше — каза първият.
— Но?
— Умря ни в ръцете — каза вторият. — Просто изхълца и умря. Беше стар, затлъстял. Може да е било инфаркт. Съжалявам, сър. И двамата съжаляваме.
Хоби кимна още веднъж, бавно.
— Следи?
— Никакви — отвърна онзи. — Не могат да го идентифицират.
Хоби погледна върховете на пръстите на лявата си ръка.
— Къде е ножът?
— В морето — отговори вторият.
Хоби премести куката и забарабани ритмично по бюрото. Замисли се продължително, после кимна решително.
— Добре, предполагам, че не сте виновни вие. Слабо сърце, какво можеш да направиш?
Първият се поуспокои и седна до другия на канапето. Бяха се откачили от куката и тази фраза имаше особено значение в офиса.
— Трябва да намерим клиента — продължи Хоби. Двамата кимнаха и зачакаха. — Костело трябва да има секретарка, нали? Тя трябва да знае кой е клиентът. Доведете ми я.
Двамата останаха на канапето.
— Какво има?
— Джак Ричър — каза първият. — Едър мъж, пристигнал на островите преди три месеца. Костело ни каза, че хората говорели за някакъв едър мъж, отишъл там преди три месеца, който вечер работел в бар. Отидохме да го видим. Наистина беше едър, но каза, че не е Джак Ричър.
— Е, и?
— Летището в Маями — каза вторият. — Взехме „Юнайтед“, защото полетът беше директен. Преди него обаче имаше още един полет. „Делта“ до Ню Йорк през Атланта.
— И?
— Едрият тип от бара. Видяхме го да се запътва към самолета.
— Сигурни ли сте?
Първият кимна.
— Деветдесет и девет процента. Беше доста далеч, но наистина е едър, трудно ще го сбъркаш.
Хоби отново забарабани с куката. Замисли се.
— Добре, той е Ричър. Трябва да е той, нали? Костело разпитва наоколо, след това разпитвате вие, в същия ден той се подплашва и бяга. Къде обаче? Тук?
Вторият кимна.
— Ако не е слязъл от самолета в Атланта, значи е тук.
— А защо? — попита Хоби. — Кой, по дяволите, е той?
Замисли се за момент и сам отговори на въпроса си:
— Секретарката ще ми каже кой е бил клиентът, нали?
Усмихна се.
— А клиентът ще ми каже кой е този Джак Ричър.
Двамата с елегантните костюми кимнаха безмълвно и станаха. Минаха покрай мебелите и излязоха от кабинета.
Ричър крачеше през Сентръл Парк на юг. Опитваше се да осъзнае мащабите на задачата, която си бе поставил. Беше уверен, че е в града, в който трябва да е. Говорът на тримата не подлежеше на съмнение. Само че населението тук беше огромно. Седем и половина милиона, пръснати из пет района, и може би общо към осемнайсет милиона с предградията. Осемнайсет милиона души — достатъчно хора, за да се насочат към вътрешността, когато имат нужда от специализирана градска услуга, като умел и бърз детектив например. Нещо му подсказваше, че офисът на Костело е бил в Манхатън, но нищо не пречеше мисис Джейкъб да е от предградията. Ако си жена от предградията и ти е нужен частен детектив, къде ще се насочиш? Не около супермаркета или видеотеката. Не в търговския център, край магазина за дрехи. Ще вземеш „Дългите страници“ на близкия голям град и ще започнеш да се обаждаш. След първоначалния разговор или детективът идва при теб, или ти отиваш при него. Откъдето и да било в този гъсто населен район, прострял се на стотици квадратни мили.