Дългът към удоволствието
- Автор: Ланчестер Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Андреев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дългът към удоволствието». Краткое содержание книги:
— Ех, какъв хубавец! — възкликваше всеки път Мери-Тереза, щом свършехме. Пръхтейки като коне след надбягване, тримата заставахме в редичка, за да се полюбуваме на творението си, а после с морна крачка се отправяхме към дома. Снежната буря, посрещнала ни преди няколко часа в начален стадий на ремисия, вече бе затихнала напълно и звездите, погледнати от неосветения парк, блестяха в небето ослепително ярко, сякаш бяха плод на халюцинация. Когато за пръв път прочетох в Библията как в Ноевия ковчег влезли по две същества „от всяка плът, в която има жива душа“, под „жива душа“ веднага си представих облачетата топла пара, които бълвахме през онези нощи в Париж на път към къщи.
Именно на този фон си представям и идеалното зимно меню, което по природа зависи от вълнуващото съпоставяне между мрак, студ, бездомност и самотност (следователно и страх, хаос, лудост), от една страна, а, от друга, светлина, топлина, уют и съпричастност (сигурност, ред, удобство, разум). Зимното меню е образец на магическата функция на общото понятие меню, спомената в предговора, и макар яденето да има и други ритуални окраски — то може да е израз на най-различни чувства: от радостта, че си победил някой противник, до най-баналното семейно щастие, — фундаменталното противопоставяне на ред (хармония) и безредие (хаос), което е в основата на всяко структурирано хранене, изпъква най-ярко през зимата, когато крясъкът на кукумявката проехтява злокобно и страховити чудовища дебнат в трептящите сенки.
Салата с козе сирене
Рибена чорба „Буйябес“
Лимонова тарталета
Повечето хора погрешно смятат, че храната през зимата непременно трябва да отговаря на някаква всеобща представа, породена от самата дума „зима“ — тежки, мазни яхнии, гъсти брашнени супи, колосални тестени десерти. Вярно, човек наистина има нужда да се сгрее, но същевременно изпитва и необходимост да си припомни по-хубави времена — да усети наближаващата зора, при това точно в момента, когато нощта е най-черна. Настоящото меню има за цел да събуди у читателя (и консуматора) онова усещане за светлина, топлина и нов живот, което човек изпитва, щом зърне първото кокиче през януари — смело и гордо, весело и щастливо, невинно и непорочно.
Особено важен е правилният подбор на различни салатни листа. (Фактът, че свежи зеленчуци вече се намират на пазара и насред зима, свидетелства за господстващия дух на съвременната епоха, който размества всичко във времето: прадедите ни биха се ужасили при мисълта за маруля през януари.) Най-добре е да се оставите в ръцете на някой зарзаватчия, комуто имате доверие. Все пак, не забравяйте да смесите няколко вида марули (червена, бяла, къдрава, но не и напълно оправдаващата името си „Айсберг“) и друга „зеления“ (лапад, киселец, задължително цикория).
Пригответе сос винегрет. Препоръчвам ви да смесите зехтин и билков оцет в нетрадиционното съотношение седем към едно — пропорциите на идеалното мартини. Когато бях на двайсет, двайсет и няколко години, винаги сервирах на гостите си мартини, приготвено от седем части джин „Бийфитър“ и една част вермут „Ноайи-Прат“, в коктейлни чаши, гарнирани с резенчета лимон, които освен за украса служеха и да впръскват невидими струйки цитрусова киселина в напитката. По-късно усъвършенствах рецептата, като възприех почина на У X. Одън да смесва двете основни съставки по обедно време (великият поет обаче използвал водка вместо джин) и да оставя сместа в камерата, за да може тя да получи онази чудесна гъстота и плътност, която алкохолът добива при температурата на замръзване на водата. Липсата на лед означава, че мартинито на Одън не е разредено по никакъв начин и достойно е заслужило ироничното название „сребърен куршум“. В своята автобиография испанският режисьор Луис Бунюел твърди, че за да направим хубаво мартини, достатъчно е само да изчакаме светлината да премине през струята вермут, преди тя да срещне джина. Бунюел прави сравнение с непорочното зачатие, но всъщност има предвид светлината при раждането на Христос — много хора бъркат двете понятия. Подобно католическо невежество никога не е било по вкуса ми.