Корабокрушенецът от „Цинтия“

— Я гледай… кого виждам там? — каза той веднага, съглеждайки Ерик. — Млад риболовец на моруна или по-скоро юнга от Берген? При това чете Гибън на английски! — продължи той, след като с един поглед само провери коя беше толкова увлекателната книга, в която бе потънало селянчето. — И това интересува ли ви, моето момче? — запита той.

— Да, господине, от дълго време исках да прочета това произведение — първия том от „Упадък на Римската империя“ — отговори простичко Ерик.

— По дяволите! — възкликна господинът, — изглежда, че юнгите от Берген обичат сериозните четива! Но вие наистина ли сте от Берген? — добави веднага той.

— Аз съм от Норое, което не е далече — отвърна Ерик.

— А!… Имат ли изобщо в Норое такива тъмни очи и коси като вашите?

— Не, господине. Моят брат и сестра ми и всички други са руси, приблизително като госпожицата — отговори Ерик. — Но те не се обличат като нея — добави той с усмивка. — Така че никак не й приличат.

— Не се съмнявам — каза Бредейорд. — Госпожица Кайса е резултат на цивилизацията. Там е красива природата, „чиято украса е само простотата“. И какво имате намерение да правите в Стокхолм, моето момче, ако не прекалявам с любопитството си?

— Господин докторът има добрината да ме настани в колеж — каза Ерик.

— Аха!… — възкликна адвокатът, барабанейки с върха на пръстите си по своята табакера.

И проницателният му поглед сякаш питаше доктора по този жизнен проблем. Ала той схвана почти неуловим знак, че трябва да отложи това допитване и веднага смени темата.

И така заговориха за двореца, за града, за всичко онова, което се беше случило в света след заминаването на доктора. После госпожа Грета дойде да подреди масата за игра, да приготви жетоните и картите. И след малко настъпи мълчание, докато тримата приятели бяха обзети от своите дълбокомислени комбинации на виста.

Докторът невинно претендираше, че е първа сила в тази игра и недотам невинно имаше обичай да е безпощаден към грешките, които допускаха неговите партньори. Той не пропускаше шумно да ликува, когато тези грешки му носеха печалба, и да крещи, когато го проваляха. След всеки робер той си позволяваше удоволствието да обяснява на сгрешилия в какво е сбъркал, какво е трябвало да играе след всяка своя бита карта, каква е трябвало да си запази след някое друго вземане. Това е един недостатък, твърде чест сред играчите на вист, който не е по-малко неприятен, когато се превърне в мания и се упражнява всяка вечер върху едни и същи жертви.

За щастие докторът си имаше работа с двама приятели, които го обезоръжаваха винаги — професорът със своята неизчерпаема флегматичност, а адвокатът със своя светъл скептицизъм.