Опасните пътеки
- Автор: Реняк Мариан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лина Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Опасните пътеки». Краткое содержание книги:
Можех да споделя с щаба на бандата своите впечатления от живота си на Запад, да им разкажа подробности за диверсионната школа в Регенсбург, след завършването на която съм бил прехвърлен в Полша. Стария посвети на тази част от легендата много време. Проучваше тамошния печат, плановете на градовете, за които бих могъл да разкажа, понеже съм бил там, както и редица данни за дейността на Центъра. Кога и как да сервирам тази информация в неофициалните разговори с щаба на бандата, щях да решавам сам в зависимост от възникналата ситуация.
С поведението си трябваше да спечеля доверието на щаба на бандата. Информационният багаж, с който бях зареден, трябваше да се използува на няколко етапа в подходящи дози — или под формата на излияния, или чрез компетентни забележки относно техниката за провеждане на диверсии. Стария предполагаше, че тази тематика ще бъде привлекателна за моите „партньори“, ще ми позволи да се сближа с тях и да събудя уважението им, че ще им импонира.
Навлизах в средата на врага, стоящ на възможно най-крайни позиции, лишен от възможност за отстъпление. Всеки член на бандата беше застрашен от поне няколко смъртни присъди. Те си даваха великолепно сметка за своето положение, затова бяха единомислещи и готови на всичко. Водеше ги не смелостта, а отчаянието. Единствената искрица надежда за тях беше свалянето на народната власт, към която питаеха най-дълбока омраза. Можех да разиграя психологически тази надежда, обрисувайки светлите перспективи на „помощта от Запад“. Трябваше да си луд, за да търсиш към тези хора друг път или пък да вярваш в чудото на тяхното осъзнаване.
Пистолетът, с който не се бях разделял в толкова много акции, сега лежеше в огнеупорната каса на майора. Бандата беше въоръжена с картечници, автомати, гранати… Какво бих постигнал сам, с един пистолет? Добрата легенда, фалшивата лична карта и приспособената към задачата биография трябваше да бъдат моето най-добро оръжие.
Обаче нито една легенда не би била достатъчна, ако човекът не издържи. Знаех добре, че онова, което щях да им кажа, не решаваше въпроса в наша полза. Успехът зависеше само до известна степен от легендата. По-важно беше моето поведение и това, как ще реагират хората от щаба на Харнаш. Тези хора бяха преследвани от години, животът в бандата беше изработил у тях своеобразен инстинкт, който можеше да се задействува независимо от нашите предвиждания. А ако направех лошо впечатление на главатаря на бандата, само то беше достатъчно, за да се реши по-нататъшната ми съдба. Там където управляват законите на престъплението, за аргументите не остава много място.
„Дръж се, братле, дръж си и нервите“ — успокоявах се. В ушите ми звучаха думите на Стария: „Решаваща ще бъде първата среща…“
Свръзката вървеше по-бавно. Потокът отдавна бе-ше останал зад нас. Сега гората беше по-рядка, но през гъстата ниска растителност трудно можеше да се види по-далече от десетина метра. Изкачвахме се по стръмното към върха. Момичето запретна полата си, откривайки над коленете своите мускулести, стройни крака. След миг разбрах, че това не е било връх, а само гол, необрасъл с нищо хребет. Момичето спря, аз също.
— Стигнахме ли? — попитах.
— Още по-нагоре — посочи тя каменния хребет. — Ще минем ей оттам…
Възползувах се от краткия престой и запалих цигара, първата, откакто бяхме тръгнали. Свръзката приседна на дънера на изтръгнато от вятъра дърво. Забелязах, че гледа към накъсания, скалист хребет. Смятах, че търси някого.
„Може би те ще дойдат оттам“ — помислих си. Гледах внимателно покрития със сипеи и малинаци склон. Момичето видя, че гледам в същата посока. Посочи към малка седловина.