Грешникът
- Автор: Кларк Кэрол Хиггинс, Кларк Мэри Хиггинс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Грешникът». Краткое содержание книги:
Остават няколко дни до Коледа. Вече 46 години Стърлинг витае в чакалнята пред райските врати и чака присъдата на райския съд. Ще му позволят ли достъп до рая. Може би! Ако изпълни една мисия на Земята…
След пет минути пред него изникна имението на Баджет. Портата беше отворена. Автомобилите се бяха подредили на опашка и чакаха да ги пусне мъжът от охраната, застанал в началото на дългата, извита на подкова алея. Братя Баджет явно имаха гости.
Ханс хем почувства облекчение, хем се разочарова. „Ще взема да звънна по телефона и да оставя съобщение — реши той. — Може пък хората да ми дадат отсрочка.“
Докато правеше обратен завой, не послуша вътрешния си глас, предупредил го, че типове като Баджет никога не дават отсрочки.
Стърлинг, Нор и Били влязоха през черния вход в къщата на Баджетови точно когато клетият главен сладкар слушаше сипещите се по негов адрес обиди. Стърлинг забърза към кухнята — да види какво става, и видя, че сладкарят оправя нещо в буквите по тортата.
„Дали не е сбъркал годините?“, запита се Стърлинг. Навремето беше ходил на един рожден ден — дванайсетгодишната щерка на рожденичката бе направила торта, за да изненада майка си. Внесе гордо-гордо тортата със запалените свещички, а майката само дето не припадна. Годините, които толкова усърдно криеше, бяха изписани с крещящорозови цифри върху крема.
За щастие грешката на сладкаря сега бе съвсем дребна. С няколко завъртания на шприца той промени „Бети-Ана“ на „Хеди-Ана“. Нор и Били също дойдоха в кухнята, привлечени от врявата.
— Внимавай да не изпееш „Честит рожден ден, Бети-Ана“ — изшушука Нор на сина си.
— Изкушавам се да го направя, но искам да изляза жив оттук.
Двамата тръгнаха към салона и Стърлинг ги последва. Нор прокара пръсти по пианото, Били извади от калъфа китарата и пробва заедно с майка си микрофоните.
Чарли Сантоли имаше задължението да им връчи списъка с любимите парчета на братята.
— Те не искат да дъните до дупка и хората да не си чуват приказката — предупреди ги изнервен адвокатът.
— Ние сме музиканти. Не дъним, а пеем — тросна му се Нор.
— Но когато майката се свърже по сателита с нас, ще дадете тон за „Честит рожден ден“, гледайте да не объркате нещо.
Звънецът иззвъня и в салона нахълта първият талаз гости.
Стърлинг открай време обичаше да е сред хора. Взря се в гостите и докато ги слушаше, схвана, че тук има доста важни клечки.
Остана с впечатлението, че са дошли единствено заради огромното дарение, направено за старческия дом, и веднага след тържеството на драго сърце ще забравят, че братя Баджет изобщо съществуват. Ала имаше и такива, които поспряха да се полюбуват на портрета, който щеше да виси в новото крило на старческия дом.
— Каква красавица е майка ви! — възкликна чистосърдечно председателката на управителния съвет на дома и кимна към портрета. — Каква изисканост, какво достойнство. Често ли идва да ви гостува?
— Милата ни майчица не е много-много по пътуванията — отвърна Джуниър.
— Страда от морска болест, призлява й и от самолет — пророни покрусен Еди.
— Значи вие ходите да я видите във Валония — предположи жената.
При тях беше дошъл Чарли Сантоли.
— Разбира се, че ходят, при всеки възможен случай — вметна той мазно-мазно.
Стърлинг поклати глава. „Какъв изпечен лъжец!“
Били и Нор запяха първата песен и тутакси бяха наобиколени от признателната публика. Нор беше добра певица с приятен, леко дрезгав глас. А Били беше направо невероятен. Стърлинг застана сред множеството и заслуша кой какво казва.
— Същински Били Джоуел на младини…
— Ще стане звезда…
— Неотразим е — изгука дъщерята на един от членовете на управителния съвет.
— Били, дай да чуем „Бъди до мен, когато се събудя“.
Молбата отприщи бурни ръкопляскания. Били прокара леко пръсти по струните на китарата и запя:
— „Знам какво искам… Знам от какво имам нужда.“
„Това сигурно е от диска, пожънал небивал успех — помисли Стърлинг. — Вкусът ми е демодиран, но парчето ми харесва много.“
Благодарение на музиката гостите се поотпуснаха. Започнаха да си бъбрят, да поднасят чашите, за да им сипят повторно от отлежалото вино, да пълнят чиниите с още и още от наистина отбраните гозби.
В седем и петнайсет братя Баджет грееха от щастие. Празникът минаваше като по вода. Бяха успели.
Джуниър взе микрофона и се прокашля.
— Искам да пожелая на всички добре дошли и да ви кажа, че ние с брат ми се надяваме да прекарвате добре. За нас е удоволствие да ни гостувате и сме много, наистина много щастливи, че ви дадохме парите, дарихме ги, де, за новото крило на старческия дом: в чест на тази светица — майка ни Хеди-Ана, която днес навършва осемдесет и пет години, то ще носи нейното име. А сега благодарение на това чудо на чудесата — сателита, ще видим мама в историческото село Кижкек, където сме израсли с брат ми. Ще помоля всички да се включат и да поздравим мама с „Честит рожден ден“. Тон за песента ще дадат неотразимият Били Камбъл и майка му, прелестната Нор Кели.