Греховете на светците
- Автор: Шелдон Сидни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Греховете на светците». Краткое содержание книги:
Пригответе се за шеметно пътуване по умелите обрати на сюжета, запазена марка на Сидни Шелдън.
— Джули Уинтроп имаше ли врагове?
Икономът се намръщи.
— Моля?
— Госпожица Уинтроп имала ли е връзка с някого, когото може да е… зарязала? Или някой просто да е имал зъб, на нея или на семейството й?
Стив Рексфорд бавно поклати глава.
— Госпожица Джули не беше такъв човек. Не можеше да нарани никого. Не. Тя щедро раздаваше и времето, и състоянието си. Всички я обичаха.
Дейна внимателно се вгледа в него. Очевидно говореше сериозно. Всички говореха сериозно. „Какво правя аз, по дяволите? — зачуди се тя. — Чувствам се като Дейна Кихот. Само че няма вятърни мелници.“
Следващият в списъка й беше Морган Ормънд, директор на Джорджтаунската художествена галерия.
— Разбрах, че искате да разговаряме за Гари Уинтроп.
— Да. Питах се…
— Смъртта му е огромна загуба. Нашият народ изгуби своя най-голям покровител на изкуството.
— Господин Ормънд, в света на изкуството има огромна конкуренция, нали?
— Конкуренция ли?
— Сигурно понякога се случва няколко души да се стремят да купят една и съща творба и да…
— Разбира се. Но не и с господин Уинтроп. Той имаше невероятна лична колекция и в същото време раздаваше щедри дарения на музеите. Не само на нашата галерия — благотворителната му дейност обхващаше целия свят. Мечтаеше да направи голямото изкуство достъпно за всички.
— Знаете ли дали е имал врагове…
— Гари Уинтроп ли? Не. Категорично.
Последната среща бе с Розалинд Лопес, лична прислужница на Мадлин Уинтроп в продължение на петнадесет години. Сега работеше във фирмата за доставки на съпруга си.
— Благодаря, че се съгласихте да се срещнем, госпожо Лопес. Исках да поговорим за Мадлин Уинтроп.
— Бедната госпожа. Тя… тя беше най-милият човек на света.
„Това започва да ми прилича на развален грамофон“ — помисли си Дейна.
— Каква ужасна смърт!
— Да — съгласи се Дейна. — Работили сте при нея много време.
— О, да.
— Знаете ли дали по някакъв начин не е обидила някого, дали не си е създала врагове?
Розалинд Лопес я погледна изненадано.
— Врагове ли? Не, госпожо. Всички я обичаха.
„Направо си е развален грамофон“ — реши Дейна.
„Сигурно съм сгрешила — на връщане към офиса си каза тя. — Въпреки всичко, смъртта на цялото семейство трябва да е съвпадение.“
Отиде при Мат Бейкър. Посрещна я Аби Ласман.
— Здрасти, Дейна.
— Мат чака ли ме?
— Да. Влизай.
Когато влезе в кабинета му, Бейкър вдигна поглед.
— Как е днес Шерлок Холмс?
— Елементарно, драги Уотсън. Сбъркала съм. Тук няма никаква сензация.
Глава 5
Съобщението на майка й я свари неподготвена.
— Дейна, скъпа, имам невероятна новина.
— Да, мамо?
— Ще се омъжвам.
— Какво?! — смая се Дейна.
— Да. Отидох на гости на една приятелка в Уестпорт, Кънектикът, и тя ме запозна с него.
— Радвам се за теб, мамо. Това е чудесно.
— Той е… той е толкова… — Майка й се изкиска. — Не мога да го опиша, но е възхитителен. Ще ти хареса.
— Откога го познаваш? — предпазливо попита Дейна.
— От достатъчно време, скъпа. Ние сме точно един за друг. Извадих страхотен късмет.
— Той работи ли нещо?
— Престани да се държиш като баща ми. Разбира се, че работи. Той е преуспяващ застрахователен агент. Казва се Питър Томкинс. Има великолепна къща в Уестпорт и нямам търпение да дойдете с Кимбал, за да ви запозная е него. Нали ще дойдете?
— Разбира се.
— Питър също много иска да се запознае с теб. Постоянно разправя на всички колко си известна. Сигурна ли си, че ще можеш да отделиш време?
— Да. — Дейна нямаше предавания през почивните дни. — Ще ми бъде приятно.
— Скоро ще се запознаеш с баба си — каза Дейна, когато го взе от училище. — Ще бъдем истинско семейство, миличък.
— Върха.
Тя се усмихна.
— Все не успявам да ти насмогна на жаргона.
Рано сутринта в събота Дейна и Кемал потеглиха за Кънектикът.
— Това ще е чудесно за всички — увери момчето тя. — Дядовците и бабите обожават да глезят внуците си. А и ще можеш да им гостуваш.
— И ти ще си там, нали? — нервно попита Кемал.
Дейна стисна ръката му.
— Да.
Къщата на Питър Томкинс се оказа очарователна стара вила на Блайнд Брук Роуд, край която течеше поточе.
— Хей, гот е — каза Кемал.
Дейна разроши косата му.
— Радвам се, че ти харесва. Често ще идваме тук.
Входната врата се отвори и на прага застана Айлийн Евънс. По лицето й все още личаха следи от някогашна красота, ала горчивината беше замазала миналото с груба четка. До госпожа Евънс се появи приятен наглед мъж на средна възраст с широка усмивка.