Сърцето вижда

Опознах отблизо председателя Иван Илиев още когато бях заместник-председател на районния съвет в столицата. Имах шанса да бъда привлечен в неговия екип през декември 1971 година в качеството ми на негов заместник. Тогава вече Иван Илиев се беше утвърдил като ръководител, имаше общественото признание не само в страната, но и в чужбина. Нашата организация беше приета в Световния съвет за благополучие на слепите. На неговите форуми Иван Илиев оглавяваше българската делегация в Лондон и Делхи, в Сан Пауло, Бразилия, посещаваше организации на изток и запад. През 1974 година бе избран за вицепрезидент на Регионалния комитет за Европа към Световния съвет. По онова време имаше две световни организации, които по-късно се обединиха в Риад, Саудитска арабия, и създадоха днешния Световен съюз на слепите.

През 1974 година нашият съюз бе организатор на големи лекоатлетически игри на представителни отбори от бившите социалистически страни. Проявата се състоеше във Варна и в нея взеха участие повече от 220 чужденци. Тогава се зароди идеята да бъдем инициатори за учредяването на една международна организация за спорта на слепите. На съвещанието в Двореца на спорта присъстваха ръководители на спортните делегации, сред които беше председателят на слепите и слабовиждащите на ГДР и секретар на европейския регионален комитет д-р Хелмут Пилаш. Така по негова инициатива и решение на регионалния комитет в паркхотел „Москва“ — София през март 1975 година бе формирана Европейската регионална комисия за спорт, оглавена от българския председател.