Омагьосана
- Автор: Камерън Стела
- Серия: rossmara family #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Омагьосана». Краткое содержание книги:
Донякъде непохватна, но винаги вярна на дълга си, лейди Филипа Чонси се е примирила с нагласения брак, лишен от любов, който я очаква… докато един дързък и обаятелен непознат нахлува в живота й. И макар ръката й да е обещана на херцог Франчът, Филипа вече копнее за любовта на един мошеник — красив отмъстител, който разрушава представите й за чест и дълг с неукротимата мощ на страстта.
— Да, има прекрасен глас — съгласи се Пипа. — И му отива. Гласът му е топъл, нисък и сериозен. Но се смее така красиво!
Единственият мъж в живота й досега бе баща й, а той рядко се смееше.
— Какъв танц танцувахте?
— Валс.
Нели ахна и притисна с ръце бузите си.
— Я стига, милейди. Танцувала сте валс с мъж, когото не познавате? Милейди!
Пипа се намръщи. Наистина ли това бе толкова шокиращо?
— Да — рече тя. — Той е джентълмен и танцът беше възхитителен. Това обяснява нещата и толкоз.
— А вие бихте го сторили отново — със страхопочитание рече Нели. — Познавам по очите ви. Толкова бърз и волен ли е, колкото казват, валсът, де?
— Много е бърз и е невероятно волен.
— Но вие повече няма да видите този господин?
— Никога.
— Откъде сте толкоз сигурна?
— Сигурна съм — каза Пипа, припомнила си буреносното изражение на херцог Франчът. — Напълно сигурна съм.
— Кейлъм е прекрасно име.
— Прекрасно е.
— Представям си го висок, милейди.
— Много висок.
— И тъмнокос?
— Косата му е тъмночервена. Или може би много тъмнокафява, но и малко червена, когато я докосне светлината.
Нели въздъхна.
— Сега ще го сънувате.
— Да… Не! В никакъв случай!
— Разбира се, че не — побърза да се съгласи Нели. — Защо ли да сънувате някакъв непознат шотландец, когато един зашеметяващ англичанин ще ви направи своя херцогиня?
— Защо ли, наистина?
— Самата аз харесвам господа, дето не им трябват подплънки за раменете — обяви Нели.
Раменете на Кейлъм бяха широки и мускулести.
— Хм… Той беше облечен в тъмен вечерен фрак. Много семпъл, но с перфектна кройка и му прилягаше чудесно. Раменете му са толкова… — За миг тя се унесе. — Да, гърдите му също са хубави.
— Прекрасно — каза Нели. — Вече почти си го представям. Косата му къдрава ли е?
— Малко. Тъкмо колкото трябва. Когато се смее, под скулите му се показват трапчинки. Лицето му е слабо и много интелигентно.
— Прекрасно — въздъхна Нели. — А случайно забелязахте ли каква е устата му?
— О, да. Широка е. И изглежда много решителна. Долната устна е по-пълна от горната, а ъгълчетата й са извити нагоре съвсем мъничко, сякаш всеки момент ще се усмихне, дори и когато е напълно сериозен.
Сърцето на Пипа яростно туптеше. Пулсът отекваше в ушите й и тя го усещаше и под кожата си.
Нели разтриваше пръстите на левия крак на Пипа съсредоточено и равномерно.
— Сигурно не сте успяла да видите какви са краката на Кейлъм Инес.
— О, напротив. Мускулести. Представям си го как язди. Сигурна съм, че е умел ездач. Косата му ще се развява и той ще се смее срещу вятъра. — Тя затаи дъх и затвори очи. — Би ми харесало да яздя редом с него и да го гледам как се смее срещу вятъра.
— Но повече няма да го видите.
— В никакъв случай. Никога. Не мога, защото трябва да се омъжа за херцога. Голяма щастливка съм.
— Наистина. Той каза ли, за Кейлъм Инес говоря, каза ли нещо прекрасно?
Пипа дълбоко си пое дъх.
— Само, че съм танцувала като богиня и, че съм летяла като фея в нощта.
— О, милейди… — въздъхна Нели.
— Или нещо подобно.
— Прекрасно е — в гласа на Нели се долавяше истинско благоговение. — Но повече няма да го видите.
— О, не — как бе възможно за няколко минути да се почувства така неизразимо щастлива, а после да разбере, че тези минути никога няма да се повторят? — Той поиска да му обещая нещо.
— Какво да му обещаете?
— Стана така, защото го обвиних, че лъже — тя се усмихна. — Задето ме ласкае. После се извиних, но той каза, че извинението ми не било достатъчно.
— И е поискал нещо повече?
Пипа прехапа устни.
— Искаше да му обещая, че отново ще се срещнем.
Нели съвсем забрави за масажа.
— И обещахте ли?
— Не. В никакъв случай. — Не беше обещала, нали? — Поне не и наистина. Не… не, не точно.
3
Пипа се изправи на пръсти и се залюля. Утринното слънце гъделичкаше леко поклащащите се главички на нарцисите, наредени в дразнещо прави редици покрай спретнатите пътечки в градините зад Франчът Хаус.
— Каква досада! — рече Пипа.
Нели мигновено изникна до нея.
— Какво казахте, милейди?
Момичето сияеше усмихнато и бе като розовобузо въплъщение на доброто настроение.
— Казах: каква досада — повтори Пипа. — Всичко е толкова досадно! И Лондон, и грозните рокли, и да правиш това, което се прави, и да се стараеш да не изглеждаш прекалено интелигентна и… и тези ужасни градини!
Гладкото чело на Нели се набръчка.
— Ужасни? Ама те са спретнати като картинки, тъй де. Вижте как са в редички цветята. И как са подредени дърветата.