Шибуми (Начин за игра на Шибуми)

Очите на Ханна болезнено се разшириха, когато погледна към блесналия на слънцето площад, който беше пуст с изключение на няколко коли, паркирани под случайни ъгли — там където техните шофьори бяха успели да ги спрат.

С оглушителен рев на мотор, хъркане на скорости и облаци изгорели газове един немски камион управляван с трудност, се размина на десет сантиметра от сградата на ъгъла. Запотен и стиснал волана, немският шофьор успя да изведе чудовището на древния площад, където се сблъска с непреодолима бариера. Поклащайки се една до друга по средата на улицата, две жени обменяха клюки с края на устните си. На средна възраст, огромни, те пристъпваха тежко на дебелите си крака, без да обръщат внимание на яростта на шофьора на камиона, който се влачеше след тях и удряше с юмрук по волана.

Нямаше начин Ханна Щерн да не оцени тази сцена, отразяваща френско-германските отношения в Общия пазар. В този момент отново се появи собственикът на кафенето, а триъгълното му баскско лице бе изпълнено с неочаквано разбиране.

— Вие търсите мистър Хел! — каза й той.

— Така ви казах.

— Ах, ако знаех, че търсите точно мистър Хел… — Той повдигна ръце с дланите нагоре, като искаше да й покаже, че ако е била малко по-ясна, е щяла да спести и на двамата много неприятности.

Той й обясни как да стигне до Шато Етчбар: първо излиза от Тардетс („р“-търкалящо се, „с“ и „т“ произнесени заедно); след това минава през селото Абенс-де-Хаут (пет срички, „х“ и „т“ произнесени заедно) и нагоре през Лишанс (без носовки), след което тръгва по дясното отклонение през хълмовете на Етчбар; но не и по лявото отклонение, което ще я доведе до Лик.

— Далече ли е?

— Не, не е далече, но нали не искате да отидете в Лик?

— Искам да кажа до Етчбар. Далече ли е до Етчбар? — В нейното изморено и напрегнато състояние усилието да получи една малка информация от един баск й се стори огромно.

Той помръдна с рамене.

— О, сигурно е два километра след Абенс-де-Хаут. Не можете да го пропуснете. Освен ако завиете наляво на разклонението. Тогава вече ще го пропуснете! Ще го пропуснете, защото ще бъдете в Лик, нали разбирате…

Възрастните играчи на mousse бяха изоставили играта си и се бяха събрали зад собственика, любопитни да разберат какво беше това объркване, което причиняваше тази чужденка. Те проведоха кратка консултация на баскски и накрая се съгласиха, че ако момичето тръгне по лявото отклонение, наистина ще отиде в Лик. Но Лик не беше толкова лошо място. Нямаше ли една прочута история за моста на Лик, построен с помощта на малките хора от планината, които тогава…