Шримад Бхагавадгита упанишада
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Колчо Ковачев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Шримад Бхагавадгита упанишада». Краткое содержание книги:
13. Без омраза, към всички същества приятелски и състрадателен, без алчност или пък себичност, еднакъв в удоволствие и мъка, великодушен,
14. винаги удовлетворен, самоконтролиран йога, непоколебим, ума и разума на мене посветил, този предан на мене ми е мил.
15. От когото светът не се страхува, и който от света не се бои, от радост, гняв, страх и безпокойство който е освободен, той мил за мен е.
16. Безкористен и чист, способен, равнодушен, нетъжащ, от всички начинания отречен, този почитател ми е мил.
17. Който не се радва, нито мрази, нито страда, ни желае, добро и зло отхвърлил, със преданост изпълнен, той е мил за мен.
18. Еднакъв към приятели и врагове, в позор и в слава, в студ и жега; от привързаност освободен;
19. към похвала и към упрек равнодушен, мълчалив, задоволен с каквото и да е, бездомен, със стабилен ум, изпълнен с почит в мен, такъв човек е мил за мен.
20. Тези, които следват както казах таз безсмъртна дхарма, изпълнени със вяра, насочени към мен и посветени, те за мен са много мили.
ОМ! Така в свещената Бхагаватгита Упанишада, в науката за Брахма, в писанието за йога, в разговора между Шри Кришна и Арджуна, свършва дванадесета глава, наречена ЙОГА НА ПРЕДАНОСТТА.
ТРИНАДЕСЕТА ГЛАВА
Арджуна каза:
Материята и духа, полето и познавача на полето, познанието и обекта му да зная искам, о, Кешава.
Шри Бхагаван каза:
1. Туй тяло, Каунтея, поле нарича се, тоз, който го познава се нарича познавачът на полето от мъдреците.
2. Познавач на полето във всичките полета ме знай, о, Бхарата. Познанието за полето и за познавача на полето за истинско знание смятам.
3. Чуй накратко от мен що е поле, какви са неговите форми, откъде произлиза, какви са неговите сили.
4. Мъдреците по много начини са пели за това в различни химни. Подробно са обсъждали това във сутрите за Брахма.
5. Елементите велики, егото, разсъдъкът, непроявеното и още сетивата единайсет и петте обекта на сетивата,
6. желание, омраза, удоволствие и болка, тяло и съзнание, инертност — ето накратко описанието на полето и неговите форми.
7. Смирение, безискусност, ненасилие, прощаване и прямота, служба на учителя и чистота, постоянство и самоконтрол,
8. безстрастие към обектите на сетивата, на егоизъм липса и постоянното съзиране на злото на раждане и старост, болест и също болка,
9. непривързаност, несвързване в ума със син, жена и дом и други, на съзнанието постоянно равновесие — при получаване и на желано и на нежелано,
10. постоянно сливане със мене, любов без отклонение, обитаване на самотни места, неудоволствие във общество на хора,
11. в познанието на аза постоянство, съзиране на същността на знанието истинско — това е мъдрост, а туй, което друго е, незнание наричам.
12. Което е достойно за узнаване, аз ще ти кажа. Като го знаеш, ти безсмъртие ще придобиеш. За безначалния, висшия Брахма се казва, че нито съществува, нито не съществува.
13. С ръце, крака навсякъде, с очи, глави, усти навред, с уши във световете всички, той обгръща всичко и навсякъде присъства.
14. Той обектите на всички сетива познава, без сетива да има, непривързан, но поддържащ всичко, от гуните освободен, но на тях се наслаждава.
15. Отвън и вътре във всички същества е — подвижни и неподвижни, защото е недоловим, непознаваем. Той много надалеч е и съвсем наблизо.
16. Той неразделен е, но в съществата сякаш разделен. Той трябва да се знае като поддържащ съществата, като разрушител и създател.
17. Той светлината е на светлините, казват че е над тъмнината и е познанието, познаваемото и това, което чрез познанието се постига, в сърцето на всяко същество обитаващ.
18. Така накратко казах за полето, за познанието и също за обекта му. Във мене влиза моят почитател като го познава.
19. Знай, че материята и духът са без начало; формите и свойствата са от материята породени.
20. Материята казва се, че е първопричина на връзката между действието и неговото следствие, а за духа се казва, че е причина за изпитване на удоволствие и мъка.
21. Духът, в материята пребиваващ, наслаждава се на свойствата, от материята породени. Привързаността към тези свойства причина за прераждането във добри и зли утроби става.
22. Свидетел и управител, поддръжник, наслаждаващ се, на боговете върховен господар, върховен аз — така във тялото духът върховен се нарича.
23. Този, който така духа познава и материята с нейните свойства — както и да живее, не се ражда отново.
24. Чрез съсредоточаване във аза някои аза във аза съзират, чрез санкхя йога други, а трети — с карма йога.