Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Пътят към Гандолфо
Пътят към Гандолфо - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Пътят към Гандолфо

Электронная книга - «Пътят към Гандолфо». Краткое содержание книги:

Пътят към Гандолфо
1 ... 11 12 13 14 15 16 17 18 19 ... 115
Перейти на страницу:

— Схващам — отговори тихо Сам.

Телефонът иззвъня. Реджайна се пресегна към телефона на мраморната масичка зад дивана. Обърна се към Сам:

— За вас е. Сам се стресна:

— Оставих за всеки случай телефонния ви номер на рецепцията в хотела, но не очаквах, че… — стигна до масичката и пое слушалката.

— Какво е направил? — Лицето му пребледня. Продължи да слуша. — Господи! Не може да бъде! — След малко продължи съвсем объркан: — Да, сър. Ще се постарая да стане… Ще се прибера в хотела и ще чакам инструкции. Освен ако не прехвърлите случая на някой друг, след месец се уволнявам, сър. Разбирам. Най-много пет дни, сър.

Затвори и се обърна към харема на Хоукинс. Към тези разкошни четири чифта млечни жлези, които хем мамеха, хем не подлежаха на описание.

— Няма да опрем до вас, скъпи дами. Но на Мак Хоукинс може и да му потрябвате.

* * *

— Аз съм единствената ви връзка с началството, майоре — рече младият лейтенант, докато кръстосваше — някак по детски, помисли си Сам — луксозната стая в хотел „Бевърли хилс“. — Можете да се обръщате към мен с името Лоудстоун. Никакви имена, ако обичате.

— Лейтенант Лоудстоун, хиляда и шестстотин. Звучи чудесно — отбеляза Девъро, докато си наливаше още бърбън.

— Стига ми толкова пиене.

— Защо не отидете в Китай вместо мен?

— Предстои ви наистина дълго пътуване.

— Не, ако вие се заемете със случая.

— Де да можех. Знаете ли, че там има седемстотин милиона потенциални потребители. Наистина ми се иска да огледам по-добре това пазарче.

— Кое?

— Пазара.

— Ах, да. Пазара.

— Прекрасна възможност! — лейтенантът застана пред прозореца с ръце на гърба. Горките потребители.

— Тогава отивайте, за Бога! След тридесет и два дни излизам от този Дисниленд и не желая да си сменям униформата за някаква китайска куртка!

— Опасявам се, че не ми е възможно, сър. На номер хиляда и шестстотин имат сега нужда от професионалисти. Всички останали са заети… О, по дяволите! — Лейтенантът се извърна от прозореца и отиде до бюрото, върху което бяха разпръснати десетина снимки, девет на тринайсет. — Всичко е налице, майоре. Всичко, което ви трябва. Малко са размазани, но обектът Хикс се вижда съвсем ясно! Това вече не може да го отрече.

Сам погледна към леко замъглените, но ясни снимки от Пекин:

— За малко да го стигне, а?

— Позор! — намръщи се лейтенантът, докато разглеждаше снимките. — Няма какво повече да се каже.

— Освен, че почти го е стигнал — Сам прекоси стаята и седна в едно кресло с чаша в ръка. Лейтенантът също седна.

— Вашият следовател в Сайгон ще ви изпрати докладите си в Токио. Вземете ги с вас в Пекин. В тях има доста компрометиращи факти. В случай, че ви потрябва нещо, с което да го довършите.

— Ей, че готин човек сте. Познавате ли баща си? — Сам опъна доста яка глътка от бърбъна.

— Не трябва да го приемате лично, майоре. Това е конкретна операция и всичко ни е налице. Просто част от…

— Не ми повтаряйте…

— …разработения план — Лоудстоун почти глътна последните думи. — Съжалявам. Но дори и да го приемете лично, какво повече ви трябва? Този човек е маниак. Опасен, егоцентричен ненормалник, който пречи всячески на миротворческите ни усилия.

— Аз съм адвокат, лейтенанте, а не ангел-отмъстител. Вашият маниак е помогнал много за осъществяването на други планове. Много хора са на негова страна. Днес следобед, например, разговарях с осем, пардон — четирима — Сам погледна чашата си. А, къде изчезна бърбънът?

— Вече няма такива — заяви лейтенантът.

— Какви?

— Колкото и симпатизанти да има, ще изчезнат.

— Симпатизанти ли? Та той да не е политик? — Сам реши, че пиенето няма да му стигне. И без това не можеше да се разбере с този чукундур. По-добре съвсем да се натряска.

— Изпикал се е на американското знаме! Това е…

— Ама стигнал ли го е?

— Изпращаме ви в Китай — продължи Лоудстоун, като пренебрегна въпроса му — по възможно най-бързия начин. Самолетът „Фантом“ ще мине по северния маршрут, имате спирки в Жуно и на Алеутските острови до Токио. Оттам ще ви вземе товарен самолет до Пекин. Донесъл съм ви всички необходими документи от Вашингтон.

Девъро изломоти в чашата с бърбън:

— Мазя сички опелативни планове, мазя кихлички с яца…

1 ... 11 12 13 14 15 16 17 18 19 ... 115
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)