Здрач

Че испанците също се сражаваха доблестно и убиха не по-малко от двайсет индианци, и неколцина взеха в плен, за да ги разпитат. И че пленниците не искаха да говорят и не разбираха въпросите, които им задаваха нашите водачи, а помежду си си шепнеха на тяхното си наречие, което нашите водачи не знаеха. И че не почнаха да отговарят въпреки мъченията, на които ние ги подложихме, и едного аз заклах лично, а още двама други ги съсякоха войниците.

И че Луис Карбальо, Франсиско Самарано и Франсиско Куро ние погребахме по християнски обичай, за което изкопахме гробове и над всеки сложихме кръст, изсечен от растящите наблизо дървета.

И че ранените от нашия отряд в последващите дни не се оправяха, и трудно понасяха пътя, и бълнуваха; и че брат Хоакин, прегледал раните им, каза, че те са поразени от отрова, с която индианците понякога намазват краищата на стрелите и копията си; и каза, ние да се молим за спасението им, тъй като без намесата на висшата сила всички те ще погинат.

И че всички през този ден се молиха за тяхното оздравяване, когато спряхме на бивак. Ала че молитвите ни не бяха чути и всичките четирима ранени умряха или в същата нощ, или в следващата, и преди да умрат, викаха така, сякаш самият дявол е дошъл да вземе душите им.

Че заради смъртта им паднаха духом някои от нашия отряд и отново заговориха за това, че поръчението, което трябва да изпълним, ще ни погуби. Ала че и аз, и Васко де Агилар, и брат Хоакин помнехме за това, колко важно е да го изпълним заради вярата и заради положението на испанците в Юкатан, и бяхме сигурни, че трябва да вървим по-нататък.