Убийство на 31-я етаж. Смеещият се полицай
- Автор: Валё Пер, Шьовал Май
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Стоилова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Убийство на 31-я етаж. Смеещият се полицай». Краткое содержание книги:
Инспектор Йенсен напусна склада за хартия и отново потегли нагоре. На партерния етаж към него се присъедини мъж на средна възраст в сив костюм. Влезе в същата кабина и пътуваха заедно до десетия етаж, където трябваше да се прекачат. През цялото време мъжът мълча и нито веднъж не погледна своя спътник. При прекачването в открития асансьор от десетия етаж нагоре инспектор Йенсен успя да забележи, че облеченият в сиво се качва в кабината под неговата.
На двадесетия етаж Йенсен се прехвърли на трети открит асансьор и четири минути по-късно беше горе.
Озова се в тесен бетонен коридор без мокети. Коридорът опасваше четириъгълното ядро на стълбищата и асансьорните шахти; по външната му страна имаше бели врати. Вляво от всяка врата висеше малка табелка с едно, две, три или четири имена. От луминесцентните лампи на тавана струеше студена, синкавобяла светлина.
От металните табелки разбра, че се намира в отдела за комикси. Слезе пет етажа по-надолу и все още беше в същия отдел. Рядко се виждаха хора из коридорите, но през вратите се чуваха гласове и тракането на пишещи машини. На всеки етаж имаше табла за обяви, главно съобщения от ръководството на издателството до служителите. Видя автомати за перфориране на часа на началото и края на работния ден, контролни часовници за нощните пазачи, а на тавана — автоматични пожарогасители.
На двадесет и четвъртия етаж се помещаваха четири различни редакции. Имената на списанията му бяха вече познати, спомни си, че всички те съдържат главно разкази с цветни илюстрации в по-просто оформление.
Без да бърза, инспектор Йенсен слизаше надолу. На всеки етаж обикаляше четирите страни на коридора — две дълги и две къси, сключващи правоъгълник. И тук бели врати, студени стени. С изключение на имената по вратите седемте най-горни етажа бяха съвсем еднакви. Никъде не забеляза следи от немарливост, всичко изглеждаше безупречно чисто и много добре поддържано. Зад вратите се чуваха телефонни звънци, гласове и тук-там тракането на пишещи машини.
Спря до едно от таблата с обяви и се зачете.
„Не говори пренебрежително за Издателството или за неговите списания!
Забранено е лепенето на снимки или каквито и да е други материали по външните страни на вратите!
Не забравяй, че винаги представляваш Издателството. Дори в извънработно време! Помни, че Издателството действува обмислено, достойно, отговорно — както подобава!
Не обръщай внимание на некомпетентни критики. «Бягство от действителността» и «Фалш» са всъщност поезия и фантазия, наречени само с други имена!
Винаги действувай със съзнанието, че представяш Издателството и своя вестник! Дори в свободното си време!
Невинаги «най-правдивите» репортажи са най-добрите! «Истината» е стока, с която в съвременната журналистика трябва да се борави крайно внимателно. Не бъди сигурен, че тя понася на всички тъй добре, както на теб!
Твоята задача е да развличаш нашите читатели, да окриляш техните мечти. Задачата ти не е да шокираш, да подстрекаваш или тревожиш, нито пък да «отваряш очите» или възпитаваш!“
Следваха редица други съобщения с подобно съдържание и формулировки. Повечето бяха подписани от ръководството на издателството или от дирекцията на сградата, някои — лично от издателя. Инспектор Йенсен изчете всички и продължи да слиза.
По-надолу в сградата се подготвяха явно по-големите и изискани списания. Обстановката се попромени — светло застлани коридори, тръбна мебел и хромирани пепелници. Колкото повече се приближаваше към осемнадесетия етаж, толкова повече хладната изисканост растеше, за да изчезне след това отново. Дирекциите заемаха четири етажа, по-надолу имаше административни канцеларии, кантори по рекламата и разпространението и много други. Отново се появиха студените бели коридори, тракането на пишещите машини се усили. Светлината стана ярка, бяла и дразнеща.