Без гордост и предразсъдъци
- Автор: Потър Александра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Без гордост и предразсъдъци». Краткое содержание книги:
Тя протяга пухкавата си ръка, отрупана с едри диаманти.
— Роуз Биърман.
— Емили Олбрайт.
Ръкостискането й е стегнато и аз оставам с впечатлението, че ме преценява. Странно защо си мислех, че аз съм тази, която я преценява.
Десет минути по-късно все още не сме потеглили. Останало е едно свободно място и чакаме пристигането на последната от групата. Очевидно идва от Централен Лондон, така че ще се появи всеки момент.
Всички бърборят оживено, а въздухът е наситен с ароматен коктейл парфюми. Нетърпеливо поглеждам часовника си. Колко още ще чакаме? Оглеждам се и очаквам всички да започнат да роптаят, но те си разменят пликове със сладки, които незнайно защо наричат „кремки“, каквото и да е това, прехвърлят си снимки на внуците и сравняват дрехи, купени от магазин на име „Ем енд Ес“. Две от пътничките вече са задрямали, отпуснали глави назад, с отворени усти, и тихичко прохъркват.
— Ъъъ… искаш ли желирано меченце? — пита срамежливо Мейв и ми подава пликче.
— Не, благодаря — усмихвам се аз, не че имам някакво понятие какво е желирано меченце. Обръщам се към прозореца. Къде, по дяволите, е последната? Къде се е завряла? Аз идвам чак от Ню Йорк и успях да пристигна навреме. Защо се бави толкова?
Нетърпеливо притискам буза към стъклото, за да видя по-надалеч на паркинга, докато оглеждам за жена в пенсионна възраст. Паркингът е празен. Не се мярка никоя с къса сива накъдрена коса. Няма лилави пуловери, купени от странното място, наречено „Ем енд Ес“. Няма никой. Образували са се единствено локви, тъй като вали.
Отпускам се на седалката. По принцип не бих обърнала чак толкова внимание, но току-що съм прелетяла над Атлантическия океан и съм разбита. Единственото ми желание е да отида в хотела и да се поосвежа. Знам обаче, че няма какво да правя, затова вадя „Гордост и предразсъдъци“. Прозявам се, отварям на прегънатата страница, до която съм стигнала, и продължавам да чета. Господин Дарси е на бала…
… Така през първата половина от вечерта той бе център на всеобща възхита, до момента, в който обноските му рязко превърнаха възхитата във възмущение. Оказа се, че той бе горд, надменен и претенциозен — неща, които цялото му огромно имение в Дарбишър не можеше да компенсира. Господин Дарси имаше много неприятен и отблъскващ вид и бе недостоен да се сравнява с приятеля си.