Деца из града

Донъли внимателно прочете страниците, като от време на време спираше, за да си изясни някои неща. Случаят го впечатли. Любимото дете, отвлечено на четиригодишна възраст и изоставено от похитителите, когато е било на шест, без да си спомня нищо за изминалите две години! Постоянно появяващ се кошмар! Наблюдения на сестра й, че откакто се е завърнала при семейството си, тя реагира на стреса почти по детски. Трагична смърт на родителите, за която Лори обвинява себе си.

Когато свърши, той каза:

— Прегледът в болницата в Питсбърг показва, че е била подложена на сексуален тормоз в продължение на доста време. В подобни случаи се препоръчват по-нататъшни наблюдения. А такива не са правени.

— Родителите й твърдо отричаха да е имало такова нещо — отговори Карпентър, — ето защо не е провеждана и никаква терапия.

— Типично за начина на мислене отпреди петнадесет години, а освен това семейство Кениън са били доста възрастна двойка — отбеляза Донъли. — Ще е добре, ако успеем да убедим Лори да дойде тук за преглед. Бих казал още, колкото по-скоро, толкова по-добре.

— Имам чувството, че никак няма да е лесно. Сара трябваше да й се моли, за да дойде при мен.

— Ако се съпротивлява, бих искал да се срещна със сестра й. Ще се наложи тя да следи за признаци на отклонение в поведението й. Разбира се, в никакъв случай не трябва лекомислено да подминава евентуалните приказки на сестра си за самоубийство.

Двамата психиатри се отправиха към вратата. В преддверието чакаше тъмнокосо младо момиче, което унило зяпаше през прозореца. Целите й ръце бяха в бинтове.