В очакване на Годо
- Автор: Бекет Самюъл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Бояна Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «В очакване на Годо». Краткое содержание книги:
„В очакване на Годо“ е една от най-знаменитите драматургични творби на всички времена — пиеса от въпроси, които се разпадат, както се разпадат и възможните отговори. А смисълът? „Винаги намираме нещо, за да си даваме вид, че съществуваме“ — заявява един от героите в пиесата на Самюъл Бекет (1906–1989), носител на Нобелова награда за литература.
ПОЦО. Шапката!
Владимир успява да свали шапката на Лъки, който млъква и пада. Пълно мълчание. Тежко дишане на победителите.
ЕСТРАГОН. Аз съм отмъстен.
Владимир разглежда шапката на Лъки, поглежда вътре в нея.
ПОЦО. Дайте ми я! (Изтръгва шапката от ръцете на Владимир, хвърля я на земята, скача отгоре й.) Няма да може да мисли вече!
ВЛАДИМИР. А ще може ли да се ориентира?
ПОЦО. Аз ще го ориентирам. (Рита Лъки.) Стани! Свиня такава!
ЕСТРАГОН. Да не е умрял?
ВЛАДИМИР. Ще го убиете.
ПОЦО. Ставай! Мършо! (Дърпа въжето, Лъки се тътри по земята. Към Естрагон и Владимир.) Помогнете ми.
ВЛАДИМИР. Какво да правим?
ПОЦО. Вдигнете го!
Естрагон и Владимир изправят Лъки на крака, държат го известно време, след това го пускат. Той пада отново.
ЕСТРАГОН. Нарочно го прави.
ПОЦО. Трябва да го държите. (Пауза.) Хайде, хайде, вдигайте!
ЕСТРАГОН. Писна ми.
ВЛАДИМИР. Хайде, дай още веднъж.
ЕСТРАГОН. За какви ни взема?
ВЛАДИМИР. Хайде.
Те изправят Лъки, придържат го.
ПОЦО. Не го пускайте! (Естрагон и Владимир залитат.) Не мърдайте! (Поцо отива да вземе куфара и кошницата и ги занася при Лъки.) Дръжте го здраво! (Слага куфара в ръката на Лъки, който веднага го изтървава.) Не го пускайте! (Повтаря същото. Постепенно, при допира с куфара, Лъки се връща в съзнание и накрая пръстите му се свиват около дръжката.) Не го пускайте още! (Същата игра с кошницата.) Това е, сега можете да го пуснете. (Естрагон и Владимир се отдръпват от Лъки, който се препъва, залита, прегъва се, но остава прав, с куфара и кошницата в ръце. Поцо се дръпва назад, изплющява камшикът.) Напред! (Лъки пристъпва напред.) Назад! (Лъки се дръпва назад.) Кръгом! (Лъки се завърта.) Готово, вече може да ходи. (Обръща се към Естрагон и Владимир.) Благодаря ви, господа, позволете ми да ви (рови из джобовете си), да ви пожелая (продължава да рови), абе, къде съм си сложил часовника? (Рови.) Ама че работа! (Вдига разрешената си глава.) Часовник с капак, господа, и със секундарник. Дядо ми ми го подари. (Бърка се.) Може би е паднал някъде. (Търси по земята, Владимир и Естрагон също търсят. Поцо обръща с крак останките от шапката на Лъки.) Чудна работа. Как е възможно?