Лъжи
- Автор: Найт Али
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деян Кючуков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Лъжи». Краткое содержание книги:
Възможно ли е напълно да опознаеш някого?
Можеш ли безпрекословно да се довериш?
Как ще реагираш, ако откриеш, че един от най-близките ти хора е убиец?
Кейт Форман се радва на чудесно семейство, прекрасен съпруг и финансова обезпеченост.
Но една нощ съпругът й Пол се прибира пиян и изцапан с кръв. На следващия ден твърди, че е блъснал куче.
Когато една от колежките на Пол е открита мъртва, у Кейт назряват подозрения, които могат да съсипят добре уредения й живот. Да сподели с полицията е най-логичното решение, но би ли могла да предаде бащата на децата си?
Съмненията я тласкат към отчаяно търсене на истината. Лъжите и манипулациите я водят в различни посоки и към различни заподозрени. А най-страшният въпрос, на който Кейт трябва да си отговори, е дали изобщо познава съпруга си.
Али Найт достига до изненадващи психологически прозрения и майсторски разкрива страховете и дилемите на една жена, поставена в екстремна ситуация. Интригуващият и оригинален сюжет се допълва от модерен език и стил. Найт е работила като журналист и редактор в BBC и авторитетните вестници „Гардиън“ и „Обзървър“.
— Джеси! Къде се намерихте?
— Рейф поръчва портрет. — Тя кима към основателя.
— Спомена го пред мен и аз настоях да използва моя съветник по въпросите на изкуството да състави кратък списък и тя беше в него.
— Страхотна новина! Мисля, че Джеси наистина има талант.
Порша кимна.
— Миналата седмица бях в Ист Енд, отбих се на изложбата й и се запознах с нея. Харесах и Джесика, и картините й.
— Тя заслужава по-голяма възможност за изява.
— Изумително е, че много често гениалността остава скрита за света. — Тя се мръщи. — Или това е тъжно?
— Подозирам, че е често срещано.
— Тъжно е! Желая успех на приятелката ти.
Макар да имам чувството, че Порша иска да говори още с мен, прекъсва ни костюмар.
Час по-късно виждам, че Лекс отива в тоалетната, втори път за двайсет минути. Изненадвам се, защото за човек, който внимателно обмисля действията си, внезапно взимам решение и тръгвам след него. Гледам как една минута изминава бавно на часовника ми пред мъжката тоалетна, преди да отворя вратата. Вътре стоят двама мъже, но както предполагах, Лекс не е единият от тях. Поглеждат ме изненадани и бързо вдигат циповете на панталоните си. Влизам в кабинката до тази на Лекс и се качвам на тоалетната чиния. Все още не виждам нищо, затова стъпвам върху казанчето на високите си токчета и надничам.
Лекс е очертал дебела линия кокаин върху порцелана и едва не изпуска банкнотата от двайсет лири, когато ме вижда.
— Кейт! Мамка му, какво правиш там горе? — Той се съвзема моментално. — Искаш ли малко? О, не, извинявай, не исках да кажа това.
— В колко часа си тръгна Пол в понеделник?
Той избърсва носа си и се върти неспокойно.
— Помисли си много внимателно какво ще отговориш. Тази вечер е витрината на „Форуд“, Лекс, и Пол няма да остане доволен, ако научи за това, а ако преценя, че лъжеш, ще научи.
Той стои и върти банкнотата между палеца и показалеца си, докато образува тънка тръбичка.
— Аз си тръгнах в девет и половина. Изпихме по няколко питиета.
— Къде отиде Пол?
Лекс предизвикателно се навежда и смърка кокаина.
— Не знам. Каза, че се прибира вкъщи. Ти си омъжена за него, ти му бери грижата. — Поглежда ме нагло. — Сигурна ли си, че не искаш дозичка щастие?
Ако бях в кабинката, щях да го зашлевя. Държа се войнствено, когато пийна. Бих се навела близо до лицето му, зачервено от твърде много купонясване и подмазване, и бих се опитала да предам част от терзанията си на самоуверената му физиономия. Но не съм долу сред урината и белината, а се пренасям на далеч по-неудобно място.
— Мамка му!
Връщам се в залата и виждам, че Пол държи микрофон и изнася реч, приковал вниманието на стотината гости. Той се обръща и се усмихва.
— Не искам да отнемам повече от времето ви, но бих желал да кажа няколко думи за най-противоречивото предаване, което телевизия „Форуд“ е правила. „Отвътре навън“ вървя на екраните на телевизорите ви цяла зима и приключи миналия месец. Предаването предизвика много силни реакции сред хората, даде повод за дебат в Парламента и беше отразено на страниците на „Сън“. Това правят най-добрите телевизионни програми и аз мисля, че тази е една от най-добрите. — Някой вика одобрително и Пол вдига ръка. — Тази документална поредица ни показва реалния живот с всичките му противоречия и объркани нюанси. Джери Бонакорси не е добър човек. Той е осъден убиец, който е удушил жена си и е лежал трийсет години в затвора заради това престъпление. Решението дали да бъде освободен, когато не е показал угризения, за щастие не е ваше или мое. Нашата работа е да покажем решенията, взети за Джери в реално време — чува се още един одобрителен вик, — и да предоставим на зрителите най-силното преживяване, което някога ще имат. „Отвътре-навън“ показва, че риалити телевизията, която е насъщният хляб на нашата фирма, макар и дълго критикувана от някои коментатори, е формат, който може да постигне най-провокиращите мисленето предавания. „Отвътре-навън“ навлиза в нова територия в правенето на телевизионни документални филми и искам да се възползвам от възможността да благодаря на всеотдайния екип, който има въображението да осъществи проекта, и на Канал 4, че пое риска да го излъчи, без да знае какъв ще бъде краят. — Разнасят се аплодисменти. — Благодаря ви за положените усилия. — В залата с висок таван отекват радостни възгласи и Пол протяга дългата си ръка и ми прави знак да отида при него. — Но преди най-после да седна на мястото си и да ви оставя да се наслаждавате на вечерта, искам да благодаря на още един човек, защото тя върши трудната и безкрайна работа да ме търпи. — Някой се смее. — Искам всички да станете и да вдигнете чаши за моята прекрасна съпруга и партньорка в престъпленията Кейт, без която нищо от това нямаше да бъде възможно.