Библиотекарката
- Автор: Белл Логан
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК" Труд"
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Романы для взрослых
Электронная книга - «Библиотекарката». Краткое содержание книги:
Експлозии от страст и в същото време обърканост и срам заплашват да разрушат спокойното ежедневие на Реджина. Да се подчинява и да играе роли - също е новост за нея.
Но това, което я обърква най-много, е въведението й в работата на Бети Пейдж - един от най-популярните фетиш модели - а сексуалността на самата Пейдж пробужда инстинкти в Реджина, чрез които тя ще се опита да съблазни мъжа, когото обича!
Реджина остави списанието на масата.
— Е, браво на него. Но това не му дава правото да използва библиотеката за игрална площадка.
Карли въздъхна.
— Карай я по-кротко, Реджина. Трябва да се научиш да разпознаваш нюйоркските очарования, когато се разкриват пред очите ти.
— Или когато нечий гол задник се разкрие пред очите ти — пошегува се Дерек.
Двамата се посмяха едно хубаво, докато Реджина ровичкаше с вилица из спагетите си. Омръзнало й беше все да е на топа на устата, развихреше ли се хапливият хумор на Карли и Дерек.
— И как предлагате да постъпя тогава?
Карли сложи ръка върху рамото й.
— Позабавлявай се. Знаеш ли какво значи това, Реджина?
8
На сутринта намери една камара книги на бюрото си, всичките наскоро публикувани и с добри отзиви. Две от тях вече беше прочела. Върху купчината имаше синя бележка:
Вчерашният ни литературен разбор ми беше изключително приятен, въпреки че свърши доста неочаквано. Бих искал да го продължим в някой ресторант довечера. Ще те чакам на входа на библиотеката в шест.
Тя се огледа трескаво, сякаш очакваше някой да я спипа в крачка. Пъхна бележката в дамската си чанта.
— Как е, Финч? Да не би да ти плащат под формата на книги? — пошегува се Алекс.
— Не — отвърна Реджина, отмествайки книгите на една страна. — Възложиха ми задача да прочета няколко романа за комисията по художествена литература.
— А, за малко да забравя. Някакъв тип мина да ти остави това. — Алекс й подаде огромна книга с твърди корици и разсъблечена брюнетка отпред. Моделът имаше къс бретон и стилът й напомни на Реджина за жената от еротичното шоу. Заглавието на книгата беше „Бети Пейдж: История във фотографии“. Името й се стори познато.
Обърна я и веднага разбра, че е заета от библиотека.
— Чакай малко! Какво е това? — попита Реджина.
Алекс вдигна рамене.
— Реших, че си поела инициативата да проведеш малко проучване.
Тогава си спомни, че Алекс беше описал прическата й като „ала Бети Пейдж“. Запрелиства луксозните страници. Всички снимки бяха черно-бели и от всичките надничаше пленителната брюнетка в различни фази на разголеност, някои от които толкова перверзни и похотливи, че страните й пламнаха. Що-годе по средата на книгата беше пъхнат малък бял пощенски плик. Реджина разгърна на отбелязаното място и видя черно-бяла снимка на Бети Пейдж, полегнала върху задната облегалка на съвсем обикновен диван. Тъмната й коса се стелеше по раменете й на копринени вълни, а ръцете й бяха покрити с дълги до лакътя черни ръкавици. Беше облечена в черно бюстие, мрежести чорапи до средата на бедрото, жартиери и черни обувки с поне десетсантиметрови токчета.
Реджина отвори пликчето и откри малка бяла поздравителна картичка, каквито обикновено слагаха по букетите. На нея със същия сбит, четлив почерк като от синята бележка беше написано: „Домашното ти.“
Тя върна картичката в плика и се огледа с надеждата някой да не я видял.
Вече й ставаше пределно ясно, че вечерята със Себастиан Барнс не беше покана. Беше заповед.
9
В шест часа Реджина слезе по южното стълбище до входния вестибюл на библиотеката и се гмурна в топлата лятна вечер.
Честно казано, не очакваше Себастиан Барнс да я чака. След натоварения работен ден беше стигнала до заключението, че книгата с фотографии на Бети Пейдж и бележките не бяха нищо повече от шега, закачка — един вид наказание, задето беше нахълтала в личното му пространство на четвъртия етаж.
Въпреки това пулсът й се ускори леко, докато слизаше по широкото мраморно стълбище, водещо към Пето авеню. Позаглади неспокойно дългата си разкроена пола и си повя с книгата, която носеше.
— Къде е книгата със снимки на Бети Пейдж?
Реджина се обърна стреснато и откри Себастиан зад гърба си. Изглеждаше съкрушително елегантен в тъмния си костюм и тъмнолилава вратовръзка. Тъмнеещите на фона на златистия му загар очи се вдълбаваха в нея с такава целеустременост, че караха дъха й да секне. Реджина не преставаше да се диви на съвършеното му лице, на драматичните ъгли и фини извивки, които му придаваха красота, но и първична мъжественост.
— Моля?
— Голямата книга с твърди корици. Не ми се вярва да се е побрала в малката ти оръфана торба — поясни с презрителен поглед в дамската й чанта от „Олд Нейви“.