Черна неделя
- Автор: Харрис Томас
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Переводчик: Савина Манолова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Черна неделя». Краткое содержание книги:
— Утре ще идеш ли в Лангли?
— Да. Внимавай, не оставяй Кабаков да те прецака.
Всеки вторник сутринта американската разузнавателна общност се събираше в облицована с олово стая без прозорци в главната квартира на Централното разузнавателно управление в Лангли, Щата Вирджиния. Присъстваха представители на ЦРУ, ФБР, Агенцията по национална сигурност, тайните служби, военното разузнаване и съветниците по военно разузнаване към Генералния щаб. При нужда се канеха и експерти. Дневният ред беше от четиринайсет точки. Имаше много въпроси за обсъждане и времето за изказвания бе строго ограничено.
Корли говори десет минути, Фаулър — пет, а на представителите на Секцията по имиграция и натурализация отпуснаха още по-малко.
Когато Корли излезе от съвещанието, Кабаков го чакаше в малката му канцелария в главната квартира на ФБР.
— Възложено ми е да ти благодаря, че си дошъл — започна Корли. — Държавният департамент ще благодари на посланика. Нашият посланик в Тел Авив ще благодари на Игал Алон.
— Благодаря. А какво смятате да предприемете?
— Дяволски малко неща. — Корли запали лулата си. — Фаулър домъкна цяла торба със записи на Радио Кайро и Радио Бейрут. Заяви, че всички съдържат заплахи от някакво естество, но нищо не е станало. Агенцията ще сравни гласа от твоята касета с тях.
— Тази касета не е заплаха. Предназначена е за след събитието.
— Агенцията ще потърси потвърждение от собствени източници в Ливан.
— В Ливан ЦРУ купува същата боза, която пробутват и на нас, и то от същите хора — отбеляза Кабаков. — Неща, които излизат след два часа във вестниците.
— Понякога и след по-малко. Междувременно погледай снимки. Имаме картотекирани сто известни симпатизанти на Ал Фатах, за които подозираме, че участват в нашето движение Пети юли. Властите по Имиграцията и натурализацията не го афишират, но имат досиета на чужденци араби. Ще трябва да отскочиш до Ню Йорк.
— Можеш ли на своя глава да наредиш на митническите власти да бъдат нащрек?
— Вече го направих. Това е най-силният ни коз. За голямо начинание вероятно ще трябва да внесат бомбата отвън, ако изобщо става дума за бомба. През последните две години имахме три малки експлозии, свързани с движението Пети юли. И трите бяха в израелски служби в Ню Йорк. От тях…
— Един път са използвали пластичен експлозив, другите два пъти — динамит — довърши Кабаков.
— Точно така. Не пропускаш нищо, както виждам. Очевидно тук не разполагат с голямо количество пластични експлозиви, иначе нямаше да се размотават с динамита и да се самовзривяват при опитите да го извлекат от нитроглицерин.
— Движението Пети юли гъмжи от аматьори. Наджир не би им поверил такова нещо. Снаряженията положително нямат нищо общо с тях. Ако все още не са тук, ще ги внесат. — Израелецът се изправи и отиде до прозореца. — Значи американското правителство ще ми предостави досиетата си и ще нареди на митническите власти да внимават за пътници с бомби. Това ли е всичко?
— Съжалявам, майоре, но не знам какво друго бихме могли да направим при информацията, с която разполагаме.
— Съединените щати биха могли да потърсят нови съюзници в лицето на Египет, който да притисне Кадафи. Той финансира Черния септември. Копелето ги награди с пет милиона долара от държавната хазна за мюнхенските убийства. Би могъл да им нареди да спрат, ако Египет го притисне достатъчно силно.
Полковник Муамар Кадафи — ръководител на либийския Революционен команден съвет, отново ухажваше Египет в опита си да изгради солидна енергийна база. В момента би се поддал на натиск от египетска страна.
— Държавният департамент няма да се меси — заяви Корли.
— Значи разузнаването на САЩ не смята, че наистина се канят да ударят тук. Така ли?
— Точно така — уморено отвърна Корли. — Смятат, че арабите няма да посмеят.
Четвърта глава
По същото време товарният кораб „Летиша“ пресичаше двайсет и първия меридиан на път за Азорските острови и Ню Йорк. В най-дълбокия му трюм в заключено отделение пътуваха, шестстотин килограма пластичен експлозив, опакован в сиви сандъци.
До сандъците, в непрогледния мрак на трюма, почти в безсъзнание лежеше Али Хасан. Огромен плъх се бе покачил на стомаха му и се придвижваше към лицето му. Хасан лежеше там вече трети ден, застрелян в корема от капитан Кемал Лармосо.