Деветдесет и трета година

Оръдие, скъсало въжето си, изведнъж се превръща в някакъв свръхестествен звяр. Машината става чудовище. Тази маса започва да тича с колелата си, прави движения като билярдна топка, наклонява се встрани, впуска се напред и назад, отива и се връща, спира се, сякаш обмисля нещо, после тръгва отново, преминава като стрела от единия до другия край на кораба, върти се в кръг, пак побягва, скрива се някъде, изправя дулото си, блъска, наранява, убива, унищожава. Прилича на стенобитна машина, която по свое хрумване разбива стена. Но имайте предвид, че стенобитната машина е от желязо, а стената е дървена. Това е освободената материя в действие; би могло да са каже, че този вечен роб си отмъщава; сякаш злобата, която се таи в така наречените от нас неодушевени предмети, изведнъж излиза и избухва; като че ли тази материя е загубила търпение и бърза да се отплати; нищо по-неумолимо от гнева на неодушевеното тяло. Тази освирепяла грамада скача като пантера, тежи като слон, провира се гъвкаво като мишка, упорствува като брадва, изненадва като морско вълнение, пронизва като светкавица, мълчи като гроб. Тежи десет хиляди, а отскача като детска топка. Въртенията й са резки, отсечени в прав ъгъл. И какво да се прави? Как да й се излезе насреща? Бурята престава, циклонът отминава, вятърът стихва, счупена мачта се подменя, дупка, през която нахлува вода, се запушва, пожар се гаси; но какво да се прави с този огромен бронзов звяр? По какъв начин да го хванеш? Можете да вразумите пес, да изненадате бик, да хипнотизирате боа, да изплашите тигър, да умилостивите лъв; но никакво средство няма срещу това чудовище — изтърваното оръдие. Вие не можете да го убиете, то е мъртво; а в същото време живее. Живее своя зловещ живот, даден му от безкрайността. Отдолу има под, който се люлее. Раздвижва го корабът, който е разклатен от морето, което е развълнувано от вятъра. Този изтребител е едновременно играчка. Корабът, вълните, вятърът го поддържат; от тях му е този ужасен живот. Какво да се направи с тази машина? Как да се обуздае този чудовищен механизъм, който може да причини корабокрушение? Как да се предугадят тия ходове напред-назад, тия връщания, тия спирания, тия блъскания? Всеки от тия удари в стените може да пробие кораба. Как да се предвидят тия ужасни лъкатушения? Как да се постъпи с един снаряд, който се двоуми, който сякаш размишлява и който всеки миг променя посоката си? Как да се спре това, от което трябва да се пазиш? Страшното оръдие беснее, напредва, връща се назад, удря вдясно, удря вляво, профучава, избягва клопката, унищожава препятствието, мачка хората като мухи. Целият ужас на положението е в подвижността на пода. Как да се преодолее една наклонена плоскост, която непрекъснато се изменя? Корабът, така да се каже, има в търбуха си пленена мълния, която се мъчи да се освободи — нещо като гръмотевица по време на земетресение.

За миг целият екипаж бе на крак. Виновен бе командирът на оръдието, който при връзването не бе стегнал добре гайката на веригата и не бе приковал здраво четирите колела на оръдието; поради това подложката се бе разклатила и бе разхлабила възела. После се бе скъсало въжето, така че оръдието не стояло вече здраво на лафета. По това време нямаше още постоянна спирачка, която да не позволява на оръдието да се връща назад. Морската вълна ударила борда, лошо вързаната каронада се плъзнала назад, скъсала веригата и започнала застрашително да шари из долната палуба.