Звездно дете
- Автор: Хопкинс Кати
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нина Руева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Звездно дете». Краткое содержание книги:
Благодаря на небесата за това — помислих си. — Все пак е странно, че е тук с Нептун и татко, и не е особено нетърпелив да разговаря с мен. Помня, че Херми бе казал нещо за ролята на Сатурн в хороскопа ми, преди да си обере крушите, но не помня да е споменавал Нептун, така че какво прави той тук? Сетих се. Може би е дошъл, за да компенсира отсъствието на Херми и е довел и доктор Кронос, за да поздравят Момичето на зодиака.
И все пак, не само присъствието им ме караше да се чувствам несигурна, а и самата атмосфера в стаята. Въздухът сякаш бе наелектризиран от енергия, която бе толкова силна, че всеки момент щеше да срути стените.
— Значи… Херми го няма? — попитах.
— Ретрограден — отвърнаха всички в хор и прихнаха за пореден път.
— Тиби, сигурно имаш да пишеш домашни — предположи татко.
— Да. Много е важно да си пишеш домашните — добави доктор Кронос и ме погледна строго над очилата си. Припомних си думите на мама, че Сатурн е учителят на зодиака — този, който преподава важни уроци — и че в човешкия си живот е училищен директор. Изглеждаше много строг и се радвах, че не беше директор на моето училище.
— Винаги си пиша домашните — потвърдих. Беше истина. Бях пълна отличничка и винаги си научавах уроците навреме. Стараех се да съм най-добрата както вкъщи, така и в училище.
Доктор Кронос ме наблюдава няколко секунди, от което се почувствах много неудобно, след което се обърна, сякаш загубил интерес. Боже, сигурно вижда колко съм смотана — рекох си и подръпнах ръката на мама. Първо не ми обърна внимание, понеже беше погълната от разговора с гостите, но накрая се предаде и излезе с мен в коридора.
— Какво има, Тиби? — попита тя.
— Мамо, мисля, че нито Нептун, нито Сатурн трябва да са тук днес. Херми ми каза, че момичетата на зодиака се срещат само с планетите, които имат силно въздействие върху тях през специалния месец. Сатурн присъства в хороскопа ми, но останалите, които трябва да са тук, са Луната и Венера.
Мама ме погали по главата.
— О, успокой се, скъпа. Тези вътре не са дошли да се срещнат с теб, а с нас. Баща ти ги покани да им покаже библиотеката си и да… и да си говорим за звездите. А и те го желаят. Джо Юпитер се отби следобед, докато ти беше на училище. Толкова им е интересно да разберат как се възприема астрологията в наши дни и си умират да разглеждат фирмените ми стоки. Не се тревожи за тях. Бягай сега в стаята си.
Хайде пак — бягай. Мама сигурно видя нещастното ми изражение, защото посочи горния етаж и рече:
— И ти имаш гости. Горе.
— Аз ли? Кой?
— Какво ми каза преди малко за Луната и Венера? Беше права — и те са тук. Пат ги заведе горе, а мисля, че и Ясмин се е върнала.
Олеле, Луната и Венера са насаме с Пат и Ясмин — ама че гадост — помислих си и заизкачвах стълбите през две, като се молех сестра ми и братовчедка ми да не прогонят планетите завинаги. Влетях в стаята си и заварих обстановка, типична за момичешка спалня. Една жена с дълга руса коса стоеше с гръб към мен и сплиташе косата на Ясмин, а Пат се бе излегнала на леглото ми. Държеше ръцете си вдигнати нагоре, което означаваше, че преди малко е лакирала ноктите си.
— Здрасти, Тиби — посрещна ме Пат. — Това е Неса. Идва от един фризьорски салон в… къде беше, Неса?
— Осбъри, мила — отвърна гостенката с източен акцент. Обърна се към мен и се усмихна. Беше най-красивата жена, която някога бях виждала. Имаше идеално сърцевидно лице, бяло-руса коса, лазурносини очи и озаряваща стаята усмивка. За момент изгубих ума и дума. Венера ли стоеше пред мен? Нима бе възможно? Наистина беше зашеметяваща, ала щеше ли една богиня-планета да носи тесни, избелели дънки, било то и с диамантени пайети по шевовете? И тениската й беше супер модна — нямаше нищо древно във вида й. Някак си си представях Венера с по-подходящи за богиня дрехи, докато жената в стаята ми приличаше на шикозна съпруга на футболист.
— Привет, Тиби.
— Ти… ти… Венера ли си? — запелтечих.
Ясмин прихна.
— Баба ти е Венера. Скоро преглеждала ли си се, Тиби?
Пат направи физиономия на досада.
— Не й обръщай внимание, Нес — рече. — Сестра ми, както и цялото ми семейство, са маниаци на тема звезди и планети.
— Вярно ли е? — обърна се към мен Неса и ми смигна. Тогава разбрах със сигурност коя е тя. И тя разбра, че съм разбрала. Нямаше значение какви ги плещи глупавата ми сестра. Нито пък Ясмин. Неса беше всъщност Венера.